“Hesus Attor положителен” като за финал на „Аларма Пънк Джаз” 666

Групата, която ще закрие шестия пълнометражен фестивал „Аларма Пънк Джаз” на 15 септември, като динамика, експресивност и архитектурна мисъл по отношение на музиката сякаш е абсолютната противоположност на Radare от Висбаден, които откриха фестивала точно преди седмица. Хърватите Hesus Attor (чието име е звукоподражателен превод на „Резус-фактор”), за разлика от Radare с техните меланхолично-агресивни, преобладаващо инструментални пиеси от по 10-15 минути, са царе на кратките формати, спонтанната черна комедия, разпада на езика, наглед алогичните обрати и резките преходи в музиката и „звуковата гарстрономия” (както се нарича и албумът им от 2008 година, издаден от легендарния ъндърграунд лейбъл Moonlee Records). Макар да са от Риека, в музиката на четиримата чешити от Hesus Attor ще отриете много повече сходни черти със световни явления като Naked City, Мr Bungle или Fantomas, отколкото с местния авангард-пънк от Termiti до Let 3. Разбира се, фактът, че пънк сцената в Риека е една от най-силните на Балканите от 70-те години насам, не е за пренебрегване и със сигурност е изиграл ролята на катализатор за раждането на първата сериозна маткор (хардкор, базиран на математически приниципи – б.а.) група в цяла бивша Югославия.
Музикантите от Hesus Attor, подобно на сумо-борци се крият зад едни доста солидни сценични имена, които – дори на фонетично ниво – отговарят в пълна степен на музиката им: Ел Катедралико, Хуан Пабло Пе Де Ригад, Горгонзол Матадорес и Сеньор Хосе. Именно на последния от изброените, басиста на групата, се падна да даде следващото кратко интервю, което разсейва някои съмнения относно „сложността” на пиесите на групата, за да не се плашат децата, и умишлено оставя отворена вратичка за интерпретация на „текстовете” на отделните песни.
Много хора смятат музиката ни за изключително сложна, но това съвсем не е така – тя се състои от множество малки парченца, всяко от които е просто и разбираемо само по себе си – и ние ги нареждаме в една привидно сложна конструкция. Все още не импровизираме с разместване на тези парченца в рамките на песента, но натам вървим лека-полека.
Това, което мен лично ме очарова, е фактът, че човек никога не знае как ще завърши дадена пиеса – нищо в началото на песента не го подсказва. Тя може да започме като кабуки или пекинска опера (с Ел Катедралико, изпълняващ на псевдояпонски или псевдокитайски и мъжките, и женските роли) и да завърши като Майк Патън. Или да започне като гавра в турбо фолка, а на финала да звучи като грайндкор...
Ние също много често не знаем как ще завърши дадената песен – и това и на нас самите много ни допада. Но нещата следват своята вътрешна логика – ето, в момента сме с нов барабанист, който, макар да не е автор на песните, които свирим, много добре се ориентира във вътрешната им структура. Което означава, че те съвсем не са толкова алогични, колкото се стараем да изглеждат. Понякога, от друга страна, се оказва, че песента е свършила съвсем неочаквано – това също е доста характерно за нас.
А текстовете – какви са: по-скоро гневно-социални, или по-скоро философски? („Текстовете” на Hesus Attor са по-скоро не са същински „текстове”, а дадаистични импровизации на фонетично ниво – б.а.)
Знаеш ли, често ми се е случвало хора да идват след концерт и да ни казват колко велики са текстовете ни и как отговарят изцяло на светоусещането им. Аз това го оценявам, защото макар това да са „песни за нищо” и „текстовете” всъщност да са нонсенс и звукоподражателни, понякога те казват много повече – на едно подсъзнателно ниво, отколкото всички социално ангажирани или борещи се за някаква кауза, повтаряния на едни и същи неща, на които много групи залагат. Никой от нас не е безработен или недоволен от живота си, не смятаме да правим революция, но ако някой е разбвал и изтълкувал „текстовете” ни по такъв начин, нямаме нищо против.

(Интервюто е публикувано и в сп. ЛИК)

*Концертът на Hesus Attor ще започне по изключение с половин час по-рано – в 21.00 часа на вълните на програма „Христо Ботев”. Преди това – от 19.00 часа в предаването „Фалшименто” по Радио София ще можете да слушате „Осил Амук”, които се събират отново специално за „Аларма Пънк Джаз”, и татковците на родния хардкор-суинг „Сърмата Хари & Коптор Микс” – пряко от The Box (ул. „Д-р Вълкович” 12).

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!