Изказване на Станислав Стратиев пред участници в Националната писателска конференция „Социалистическият начин на живот” през 1979 година – запис от Златния фонд на БНР
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Не зная как историята си избира датите, от които да започне някое летоброене. Неотдавна пред очите ни свърши едно летоброене и започна следващото… Всички живяхме в това време… Марширувахме пред трибуни, поднасяхме венци... Някои просто не са били родени. Сега едни изпитват носталгия, а други смятат 9 септември за началото на всенародния абсурд. И сякаш за да се запази историческата хармония - на 9 септември е роден и писателят, който разкри генетичния код на абсурда. Ако днес Станислав Стратиев беше още жив, щеше да навърши 70 години. За съжаление този талантлив и мъдър българин си тръгна твърде рано от нас. Може би абсурдът му дойде в повече?
Писателят Станислав Стратиев е превеждан на всички европейски езици. Той е и най-поставяният по световните сцени български драматург. Докато мечтаеше да настъпи “швейцарският реализъм”, творецът написа книги, пиеси и киносценарии, които са толкова популярни сред хората, че някои от заглавията им са станали нарицателни: “Подробности от пейзажа”, “Упражнения по другост”, “Оркестър без име”, “Българският модел”... Разбира се, има и хора, които нито са гледали, нито са чели “Римска баня”, “Сако от велур”, "Мамут", "Рейс", “Самотните вятърни мелници”, “Посетени от Господ” и още много други...
За да останем верни на културно-образователната мисия на нашата обществена радио-програма, за да спазим закона за авторското право, за да сме чисти пред съвестта си, че сме осигурили достъп до информация на всички грамотни българи – предлагаме ви да започнем четенето на Станислав Стратиев от тук:
“...Българска участ е да се родиш в България. При толкова други държави. Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето - историческо, а бъдещето - светло. Мълчанието винаги ще е злато. Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш. Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива. Винаги ще се давиш накрай Дунава. Винаги ще си произлязъл от маймуна. Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле. Винаги Бог ще е високо, а Цар - далеко. Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката - песимистична. Винаги българската мечта ще бъде "шведска маса" със столове. Винаги ще обичаш наш’те планини зелени. Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият. Винаги министрите ще бъдат с портфейл. Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече - в Канада. Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо. Винаги ще бъдем най-освободими. Дори да няма "Що е?", винаги ще има почва у нас. Винаги народът няма да бъде прав. Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка. Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет - на друга. Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи. Българската участ е нашият общ език да е английският. Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението - силата. Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава. Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант. Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре. Българската участ и късметът са като две успоредни прави - пресичат се в безкрайността. Човек може да избегне късмета си, но участта си - никога.”