„Историята на Галактиката е малко объркана поради няколко причини – отчасти защото тези, които трябва да я записват са малко объркани, а също така и защото се случват някои доста объркващи неща.
Един от проблемите е свързан със скоростта на светлината и трудностите, които възникват, ако поискаш да я превишиш. Не можеш. Нищо не се движи по-бързо от светлината, с изключение може би на лошите новини, които се подчиняват на свои собствени закони. Правени са опити да се построят космически кораби задвижвани с лоши новини, но те не се оказаха особено сполучливи, а и ги посрещат учудващо недоброжелателно, когато пристигнат някъде, където няма никакъв смисъл да бъдат.”
Дъглас Адамс, разбира се. Неподражаемият и брилянтно интелигентен Дъглас Адамс. В два часа, в нощта срещу понеделник – първа част от „Пътеводител на галактическия стопаджия”. И следващите три нощи – втора, трета и четвърта част. Ако не ви се спи, започнете седмицата с Дъглас Адамс. Защото той е от авторите, които пишат несериозно, за да скрият колко ужасно сериозни са. Спомнете си само описанието на футболния мач, в който за всеки състезател има по една топка. Състезателите са объркани и престават да се състезават, защото е разрушена самата идея за живота като борба и състезание, идея, която промените в съвременния свят и без това все повече поставят под съмнение.
Когато думата хичхайкър се появява в научната фантастика, доминирал през предишните две десетилетия моделите на Студената война, според които извънземните са лоши и ще бъдат победени от истинския американец или от истинския съветски човек, това наистина бележи смяна на поколението и мирогледа. Защото в „Пътеводителя” са лоши не извънземните, а Трансгалактическата пътна компания, типична бюрократична институция, която иска да руши светове, за да строи космически магистрали. Не пропускайте „Пътеводител на галактическия стопаджия”. Драматизацията е на Хубавинка Филипова, а постановката – на Емил Манасиев.
А в нощта срещу петък можете да слушате „Бомбената вечеря”. Драматизация по Греъм Грийн. Мисля, че добре структурираната проза винаги съдържа в себе си скрита пиеса. Такъв е случаят и с „Бомбената вечеря” – прилича на класическо драматургично произведение, в което са спазени изискванията за единство на място, време и действие. Драматизацията е на Тодор Иванов.
И в последните две летни нощи – две криминалета: „Шемет” по романа на Боало-Нарсежак, двама френски автори, които работят в тандем и са написали доста криминални романи, общо взето в традицията на Сименон. Драматизацията и постановката са на Кръстьо Бойковски, режисьор, който дълги години е работил в Радиотеатъра и е много добър професионалист.
И в нощта срещу неделя – „Така не постъпва никой”, драматизация по разказ на Рут Рендъл, една от кралиците на черния роман и писателка, която обичам и ценя. Режисьор и автор на драматизацията е Илия Атанасов.
По публикацията работи: Ина Вълчанова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
