„Маре Нострум”, епизод 3 – „Пея за моя кураж” или каква музика е съпровождала кръстоносните походи

Проект на фестивала в Шветцинген, Германия, по време на който с музика се разказват някои от най-интересните моменти от историята на човечеството.
Следваме историческото развитие на събитията. Епизод 1 беше посветен на Гърция и нейните митове, Епизод 2 – на Рим и империята, а епизод 3 – на кръстоносните походи. Многобройни са те, но най-важни са девет от тях. Много европейски крале са свързали имената си с идеята за отвоюване на Светите земи. И тъй като те пътували с огромни свити, задължително били съпровождани от музиканти. Дори самите владетели пишели музика. Точно такива творби са подбрали музикантите от „Йоглареса” и „Сарбанд”. И двата състава са специализирани в изпълнение на музика от епохата. „Йоглареса” се ръководи от Белинда Сайкс и резиденцията му е в Лондон. Съставен е от британски, израелски, ирландски и арабски музиканти още през 1992 г. Това беше първият състав, който се специализира в изпълнение на средновековни творби, посветени на Мария Магдалена, юдейо-арабски и иберийски пиеси, свързани с кръстоносните походи. Програмите им се рядка „фюжън” дори често сюрреалистична смес от стилове и комбинации от традиционна ирландска, английска, магреб, балканска, и музика от Близкия Изток. Те обръщат внимание на специфични звуци, местни диалекти, като така създават специфичната звучност на концертите си. Понякога прекарват години в Северна Африка или в Близкия Изток, за да издирват специфични мелодии и да изучават местните езици.
Съставът „Сарбанд” е другият необикновен състав, ръководен от българина Владимир Иванов. Създаден е в Германия през 1986 г., събира музиканти от седем националности и осъществява музикалната връзка между Изток/Запад, Християнство/Ислям, Християнство/Юдеизъм.
В програмата на концерта звучат творби на Ричард І – Лъвското сърце, Гийом Дижонски, Фридрих ІІ Хоенщауфен, Тибо дьо Шампань, Колон дьо Бетюн, Валтер фон дер Фогелвайде. Не беше лесно да открия информация за тези знатни владетели на средновековна Европа. Разбира се сред тях най-известен е крал Ричард І, получил прозвището Лъвското сърце. Народните предания разказват за подвизите му по време на кръстоносните походи, но дали днес не е толкова популярен заради Робин Худ, който защитава бедните, докато кралят е на война, или заради „Айвънхоу” на Уолтър Скот. Ричард І участвал в третия кръстоносен поход в началото на 12 в. Той завладява Месина, след това води битки в Палестина със Саладин, и въпреки че не завзел Йерусалим, успял да извоюва правото на християните да имат свободен достъп до града и дори да живеят в него. Отношенията между двамата са в основата на много средновековни легенди.
Фридрих ІІ Хоенщауфен е крал на Германия, император на Свещената римска империя и крал на Сицилия. Ръководи шестия кръстоносен поход състоял се в началото на ХІІІ в.
Тибо, граф на Шампан и крал на Навара или Тибо певецът е най-известният владетел от графовете на Шампан. Бил смел рицар и талантлив трубадур. Оставил е впечатляващо литературно и музикално наследство. По време на шестия кръстоносен поход той донася в Прованс розата на Дамаск, като прави огромни плантации и я превръща в символ на областта. Освен това донася и частица от истинския христов кръст и го кръщава Шардоне. Смята се, че без него истинското шампанско не би съществувало. През 1248 г. основава манастира на сестрите корделиерки. Легендата разказва, че една нощ, когато гледал през прозореца на двореца си, той видял на отсрещния хълм в божествена светлина да се появява красива млада жена, която му описала как да изглежда манастира. Това била св. Катерина. Още от 13-годишна възраст той участва в битките на крал Луи ІХ – първо с германския император, после срещу англичаните. Защитава младия крал от домогванията на бароните. През 1228 г. той се включва като посредник в преговорите, за да бъде сложен край на кръстоносния поход срещу албигойците. По призива на папа Григорий ІХ се включва в кръстоносния поход. През 1238 г. той води похода и въпреки загубата, поради раздорите между мюсюлманите той успява да спечели за християните Йерусалим, Витлеем и Ашкелон. Погребан е в катедралата в Памплона.
Гийо дьо Дижон е бургундски трубадур, написал над 70 песни, събрани в две стихосбирки. Посвещава песните на своя крал – Ерард ІІ, който участвал в петия кръстоносен поход от 1221 г.
Валтер фон дер Фогелвайде е прочут средновековен поет вероятно родом от Австрия. Пътуващ певец, той няма постоянно жилище и в различни периоди името му се среща сред гостите на прочути благороднически фамилии. Той е един от участниците в състезанието за певческо майсторство, организирано от Волфрам фон Ешенбах. Освен с любовни и описателни песни, Валтер е запомнен и с политическите си песни, защитаващи независимостта на немските владетели от папата и тяхното обединение. Едва към края на живота му кайзер Фридрих ІІ му подарява малко имение, тъй като той съчинява много песни за участието му в четвъртия кръстоносен поход. Погребан е в катедралата във Вюрцбург и на негово име има учредена награда в Мюнхен.
Последният рицар, включен с творба в концерта е Конон дьо Бетюн, за когото с учудване открих, че е свързан пряко с нашата история. По време на четвъртия кръстоносен поход през 1206 г., начело на един батальон венецианци, той навлязъл по поречието на р. Арда в нашите земи и стигнал до Станимашката крепост, за да освободи обградения от българи и гърци рицар Рение дьо Три. Това станало след като Балдуин, граф Фландърски завзел Цариград и основал латинската империя, в която влезли и земи около днешен Пловдив. Тези земи били дадени на белгиеца Рение дьо Три, който се настанил в Пловдив заедно със 120 рицари. Но българи и гърци се обединили срещу латините и поискали помощ от цар Калоян. За да не попадне в ръцете на българите, рицарят напуснал Пловдив и се затворил в крепостта. След като бил спасен от Конон дьо Бетюн, той се завърнал в Цариград.
А между битките гордите рицари-кръстоносци пишели поезия и я обличали в музика.

сряда, 22 юни, от 14.00 часа

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!