Война, любов, отмъщение в пределите на Римската империя разкрива проектът „Маре Нострум” – епизод 2

„Маре Нострум” е проект на фестивала в Шветцинген, Германия, събрал история и музика в едно. „Днес, повече от всякога, музикантите имат отговорността да припомнят, че контактите между Изтока и Запада съществуват отдавна и продължават” – казва вдъхновителят на проекта Жорди Савал. „За да установиш една връзка с непознат, трябва да имаш жив интерес към другия, да приемеш чуждата крехкост, да изоставиш привилегированата си позиция.”
Следваме историческото развитие на събитията. Епизод 1 беше посветен на Гърция и нейните митове, епизод 2 – на Рим и империята. Изпълнители ще бъдат музикантите от „Академия Бизантина”. Съставът е създаден през 1983 г. в Равена и е специализиран в изпълнение на репертоар от 17 и 18 в., на Монтеверди, и творби от късното Възраждане. Инструментите са оригинални от съответната епоха, а изпълненията им вярно следват оригиналните партитури. Без да създават някакви извънредни ситуации около себе си музикантите постепенно привличат вниманието на критиката и на продуцентите с автентичността и точността на изпълненията. Повече от 15 години съставът се ръководи от известния клавесинист Отавио Дантоне.
Само три опери са избрали музикантите: „Юлий Цезар в Египет” от Хендел, „Титус Манлий” от Вивалди и „Адриан в Сирия” от Перголези, както и един от редките инструментални концерти на Вивалди, наречен „Великият Могол”. Сега със сигурност трябва да си припомним кога са създадени и за какво се разказва в тези творби.
Какво по-популярно в историята на Рим от любовта на Цезар и Клеопатра. Най-известната опера, написана по този сюжет, е на Георг Фридрих Хендел и се нарича „Юлий Цезар в Египет”. Либрето е на Никола Франческо Хаим. Представена е на 20 февруари 1724 г. в кралския театър в Лондон. Операта е играна многократно през годината и поставена отново през 1730 и 1732 година, което си е истински супер успех. Освен в Лондон тя е много добре приета и в Германия, като в Хамбург представленията са около 40.
Историята разказва случка от кампанията на Юлий Цезар в Египет през 48-47 г. преди новата ера. Цезар пристига в Египет преследвайки врага си Помпей. Съпругата му Корнелия и синът му Секстус молят за милост. Цезар дава съгласието си, но се оказва, че беглецът е убит от царя на Египет Птолемей, за да получи благоволението на Цезар. Клеопатра, сестрата на Птолемей, вижда в лицето на Цезар безценен съюзник, чрез когото да завладее трона на Египет. Първоначално се представя като една от жените, които се грижат за римлянина и го ухажва, но след това се влюбва в него и му разкрива истинската си самоличност. По време на сблъсъка между римляни и египтяни съдбата в началото е на страната на Птолемей – Корнелия и Секстус попадат в ръцете на врага, след като младежът се е опитал да убие царя. Клеопатра е арестувана и Цезар сякаш попада в клопка. В действителност той е спасен и побеждава войските на Птолемей, тъй като е подкрепен от римлянина Секстус и египтянина Акила, който е изоставил царя си, тъй като му е отказана ръката на Корнелия. Акила загива по време на битката. Птолемей се опитва да спечели благословията на Корнелия, но е убит от Секстус, който най-после отмъщава за смъртта на баща си. Цезар поверява трона на Египет на Клеопатра. Мирът е възстановен.
„Адриан в Сирия” – музикална драма в три действия от Джовани Батиста Перголези по либрето на Пиетро Метастазио. Премиера е била на 25 октомври 1734 г. в Неапол. Операта е написана за рождения ден на кралица Елизабета Фарнезе, майка на инфанта Дон Карлос, който малко преди това е станал монарх на кралство Неапол.
В Антиохия се чества римският император Адриан. Той е обвързан със Сабина, но тайно е влюбен в Емирена, дъщеря на царя на партите Осроа и враг на Адриан. Асирийският принц Фарнаспе иска освобождението на Емирена, като съобщава че я обича. Трибунът Аквилий, който обича Сабина, окуражава чувствата на Адриан към Емирена. Адриан разкрива любовта си към Емирена, но неочаквано идва Сабина. Емирена трябва да бъде отведена. През нощта царският дворец е подпален от враговете. Фарнаспе, несправедливо обвинен в палежа се хвърля в пламъците, за да спаси любимата си. Емирена разкрива любовта си към Фарнаспе пред Сабина, която, й помага да избяга. По време на бягството срещат Осроа, който преоблечен като римлянин казва, че е убил Адриан. Адриан обаче е жив и обвинява Фарнаспе за покушението. Емирена не разпознава баща си и го обвинява, за да спаси любимия си. Ядосан, Адриан арестува и тримата. Аквилий съветва Адриан да върне трона на Осроа в замяна на ръката на Емирена. Предложението не се харесва на Осроа, който иска дъщеря му да мрази Адриан. Фарнаспе моли Емирена да се съгласи на този брак, за да спаси баща си и родината си. Измамата на Аквилиий все пак е разкрита. Адриан е покорен от благородството на Сабина, която заявява, че ще му върне свободата, за да бъде с Емирена. Императорът възстановява трона и освобождава Осроа, дава съгласие за брака на Фарнаспе и Емирена, прощава на Аквилий и обещава да се ожени за Сабина.
„Титус Манлий” – музикална драма в три действия от Антонио Вивалди, либрето Матео Норис. Първото изпълнение е в Мантуа през 1719 г. по време на карнавала. През 1717 или 1718 на Вивалди е предложен новият престижен пост на капелмайстор в двора на принц Филип, управител на град Мантуа. Композиторът се преместил там за 3 години и поставил няколко опери, между които Tito Manlio (RV 738). Вивалди пише тази опера за честванията на сватбата на управителя на Мантуа принц Филип с принцеса Елеонора ди Гастала и затова творбата се отличава с изключително богата оркестрация. След това използва някои арии за друга опера, която е играна в Рим. Историята разказва епизод от римската история от Титус Ливий, възхваляващ римските добродетели и смелост, любовта към родината.
Римският консул Титус Манлий, следван от сина си Манлий и центурионът Деций, повеждат война с латините. Латините, които са в конфедерация с римляните, обявяват война, тъй като им е отказано един от двамата консули да е техен. Срещу тях е латинът Луций, който е влюбен в дъщерята на консула Вителия. Тя пък е влюбена във водача на латините Германий. Сервилия, годеницата на Манлий (син на Титус Манлий), е сестра на Германий. Вителия е затворена в покоите си, а Сервилия е прогонена от Рим. Провокиран от Германий, Манлий го убива по време на дуел. Щом научава новината, Титус Манлий осъжда на смърт сина си, който не е изпълнил заповедите му. Напразни са молбите на Сервилия, докато Вителия жадува смъртта на брат си. Миг преди да подпише присъдата Титус се поколебава, но и пред Деций потвърждава, че дори и най-близките му трябва да спазват заповедите. Луций е готов да приеме водачеството на латините, за да освободи Манлий, но той предпочита да умре, вместо да предаде Рим. Малко преди изпълнението на присъдата римските фаланги спасяват осъдения: Деций го освобождава и го прави техен водач. Луций обещава да спре нападенията на латините, а Вителия приема да се омъжи за него.

сряда, 15 юни, от 14.00 часа

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!