Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Марин Янев: Характерът е майсторство да създаваш аура около себе си, да създаваш приятелства...

Снимка: Кирчо Стоичков

Фантазията не е изчезнала, но не е в този обем, когато човек е по-млад. Тя е средство на младостта, а не на човека с опит. Опитът е враг на фантазията, това е тегоба, лишава човек от желанието да фантазира, защото вече знае че реалността е по-силна. Но моята професия ми дава тази възможност - да фантазирам. Играта е приоритет на децата и е добре да я запазиш. Имам внучка, която пораства, а аз й пожелавах доскоро  да не пораства, за да си запази същата необхватна фантазия! А тя не можеше да ме разбере - нали желанието на всяко дете е да порасне по-скоро!
Ние сме големите убийци на детското въображение. Има нещо парадоксално при възпитанието - децата ще живеят в друго време, различно от нашето, с други правила, а ние ги възпитаваме според нашите правила от предишни времена. Така че ги подготвяме да бъдат неподготвени за тяхната реалност. Познанието реже крилете на фантазията... но не може без него. Раснах в атеистично време, когато религията се преследваше. Баба ми по майчина линия беше много религиозна. От 11 деца оцелява само едно - майка ми - и баба ми се посвещава на бога от благодарност за това чудо. Тя ме водеше из манастира, където стана послушница. Един от най-добрите подстъпи към доброто е вярата. Да вършиш добрини в името на нещо. Днес се кръстим, но не знаем защо. Трябват ни опори - една от тях е религията. Имам по-голяма сестра, но изборът на баба ми бях аз. Тя казваше: от теб ще стане човек! Много топлина получих от нея. Всичко е в нас - и добро, и лошо. Тези квалификации сме ги създали ние - стоят и чакат удобната почва, да се развият... Родителите ме заразиха с бацила театър. Баща ми работеше в театъра и тогава неговата професия се наричаше театър-майстор. Отговаряше за декорите, всичко зад завесата, без актьорите. А майка ми беше гардеробиерка на костюмите. Детството ми премина там - естествено с канчетата храна за баща ми, който почти не се прибираше. И досега нося аромата на театъра – уханието на грим, онази специфична миризма, която влезе ли у теб, няма излизане. Бях едно от децата на театъра - винаги в някоя пиеса имаше необходимост от дете. Какво представлява характерът? Това е майсторство да създаваш аура около себе си, да създаваш приятелства...

По публикацията работи: Милена Димова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна