„Навиците се изграждат в детските години. И досега ми е останал един навик, свързан с гасенето на лампите. Живеехме в Шумен, в центъра, в една къща 350 квадрата. Построена от бащата на моята баба - голямата фамилия Куцарови. Имаше празни стаи, необитаеми, скринове, гардероби с огледала - все на баба ми. Понякога обличах дългите й рокли и отивах при моята приятелка и съседка Таня. Имахме огромен двор с дървета, беряхме плодовете. Друсах клоните на едно дърво със сливи и после ги събирахме. В центъра на двора имаше един голям бор и там се качвахме с моята сестра да четем, необезпокоявани от никого. Желанието за четене беше неустоимо... От детството си обичам мириса на кафе и досега го пия с удоволствие. Контактно дете бях. От малка знаеха, че ще ставам актриса. Рецитирах като ученичка, а майка ми беше първият ми режисьор. Не си харесвах името като малка. И все се чудех защо не са ме кръстили Мими, например. И чак сега, когато трябваше да гледам една моя леля, разбрах че тя е измислила това име - Жоржета.”
За нас е важно, че точно с това име запомняме актрисата Жоржета Чакърова и от сцената, и от екрана. А какво още ни разказва за фантазията през своя живот ще чуете и вие, слушателите на програма „Христо Ботев”.
неделя, 24 април от 8.00 часа
