„Роден съм в Балчик - фин малък морски градец. Детството се запечатва в нашето съзнание. Все ходех гипсиран и ми викаха Красьо Гипса. Морето, плуването ме калиха. Имал съм екзотично детство, бях непрекъснато върху гърба на коне, магарета. Най-трайните ми спомени са свързани с обонянието ми. Спомням си как миришат водораслите, надушвам детството. Есен уханието на дюли, зимата - пушек от печени наденички, попчета...
Всички мислеха, че аз съм по-големият разбойник от брат ми. В казармата знаех да правя само пържени яйца и картофи, но във флота тръгна опитът ми в кулинарията. И сега, когато готвя, го правя като за гости!
Обичам зимното море, защото е палаво. Иска ти се да се пребориш с тази стихия. Адреналинът е мощен, когато си навътре в морето. И е доста по-интересно от лятното море. Морето е прозорец към друг свят и ако го гледаш по-дълго, вярваш, че има друг свят. Весел човек съм, ако трябва да се опиша с малко думи. Наследил съм чувството си за хумор от дядо ми, бащата на майка ми. Само че неговото чувство за хумор го караше да говори в рими. Запазил съм старите приятели до ден-днешен. И като прибавя и приятелите, които идват с годините, ще се върна тук след няколко години, ако трябва да ги обиколя всичките...”
Е, „записахме” се и ние към приятелите на актьора Красимир Ранков. Ако не вярвате, ще се убедите след като чуете „Повтори фантазията”.
неделя, 3 април от 10.00 часа
