Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В традициите на българина хлябът е тайнство. Той притежава особени функции, които се пренасят върху процеса и вещите при неговата направа: шиникът за зърно, ситото, нощвите, ръженът за разравяне на огнището; месалът за покриване на тестото и на топлата погача… Ситото не пресява само брашно. То участва в сватбените ритуали. Преди бъдещата невяста да напусне бащиния дом, на прага тя поглежда през сито към идващата момкова рода. Дали в новия дом ще е сит животът й? Този миг е преломен и за нейното семейство. Правилно ли са „отсели” своя избор за зет? Ситото е нравствена мяра и в ролята му на орисник. Защо го пълнят с орехи и потракват с тях при първа пита „сповойник” на бебето? Случайно ли нощвите напомнят за нощ? Кога „оживява” ръженът и защо вечер непременно го слагат „да поспи” край огнището? „Шиник жито за жълтица” – орачът трябва не само да произнесе магическата фраза, но и да напълни шиника с най-едрото зърно, като прави първа бразда за новия аграрен сезон. Впрочем, колко е обемът на един шиник? Ако моралната мяра е относителна, защо и шиникът, и крината, и оката събират „около”, а не точно количество? Каква е причината, заради хляба, да се появи мярката за скъпоценности – карат?
