Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Защо ли все още музеят се възприема като една малко скучновата територия, с неясни очертания. И днес той е онова място, където човек като че ли насила трябва да се изправи лице в лице със своето минало. А повечето от нас не изпитват необходимост от такива упражнения.. Дали защото в това модерно време очакванията ни за една историческа или естетическа ценност не са плод на инертност, неразбиране и незнание... Или особено „във време на криза” всяко събитие, всеки експонат, носещ малко неясния печат на културна ценност, ни отвлича от важните въпроси на деня – семейство, работа и пр. – и това ни създава дискомфорт... И досега сме убедени, че музеят съществува в културното пространство най-вече заради необходимостта от показност, че смисълът на неговото присъствие е повече емблематичен, ритуален, отколкото практично полезен. Но да не отиваме толкова далече... По-интересното е да си зададем въпроса автентичен ли е този образ или сме възприели нечия чужда позиция за по-удобно.. Възможно ли е медиите да ни представят музейните колекции по някакъв особен начин, който по-скоро да ни отдалечава от тях, отколкото да ни привлича? Малко или много е предлаганата информация за музейните събития и трябва ли да приемаме доверчиво образа, който медиите изграждат за музея.? Или „там някъде” остава по нещо скрито? Такава ще бъде посоката на разговора тази събота, с нашия гост Снежана Тодорова – главен секретар на Съюза на българските журналисти.
