Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Сурва" 2011 - 20 пъти по-добра

Снимка: Димитрина Кюркчиева
Кукери гониха злото на „Сурва”
Чужденци научиха думата „наздраве” на български, благодарение на уникалния триезичен кукерски разговорник, който излезе от печат в чест на 20-ото юбилейно издание на международния маскараден фестивал ”Сурва”. Според последното проучване се оказва, че наздравицата е най-употребяваният метод на общуване в цял свят - обясниха организаторите на ”Сурва”.
Перник бе домакин на традиционна маскарадна фиеста с международно участие. В юбилейния спектакъл "20 пъти по-добри" се включиха 98 групи, 12 от които чуждестранни. Най-екзотичната беше от Палестина.
Тази година „Сурва” събра представители на Международния борд на Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ), официални делегации от Италия, Словения, Македония, Русия, Полша, Франция и Испания.
Според специалистите, Фестивалът на маскарадните игри в Перник, който от 1985 г. има статут на международен, вече e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски.
Кралят на карнавалите Хенри Ван дер Кроон се разплака на закриването на "Сурва": „Толкова много емоции, Перник ме разглези… Това е 10-ото ми посещение тук и беше най-доброто от всички досега”- похвали организаторите шефът на ФЕКГ Ван дер Кроон.
През 1995 година Перник бе приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове, а през 2009 бе обявен за европейска столица на сурвакарските игри. Пернишкият фестивал „Сурва” е включен в националния културен календар.

Знаците на „Сурва”
Отдавна вече знаем, че светът е глобално село. Но това е вярно само по линия на технологиите и комуникациите. По отношение на културните ценности обаче, Светът става все по-раздробен, фрагментарен. Опознаваме Света като сбор от все повече култури, наречия, индивидуалности, ако щете. Това забелязахме и на 20ия международен фестивал на маскарадните игри „Сурва” в Перник. Хората от една и съща държава, от една и съща област дори, изпълняваха различни танци, въпреки тяхната сходност.
Ритуално разнообразие привнесоха и чуждестранните групи, дошли от Италия, Словения, Черна гора, Македония, Украйна, Палестина, Сърбия, Испания. Домакините на „Сурва” така организираха парадното шествие, че вместо да се загубят сред десетките български групи и стотици участници, гостуващите чуждоземни танцови формации, по-скоро изпъкнаха на фона на нашенската сурвакарска феерия. Но в прогонването на злото, хората, сякаш имаха общ език.
Заедно със ефектните символи на „Сурва”, гости и участници получиха и фестивален разговорник, който комбинира френски, немски, български и английски изрази и думи, оказали се нужни извън игровата част на фестивала. А специално издадено списание направи връзка с подобни самобитни европейски прояви: Фестивал на чесъна във Франция, Фестивал на цветята /пак там/, на Лазурния бряг, в Ница; фиестата в испанското село Алкосебре, за да стигнем до Германия, в Кьолн и неговия внушителен карнавал със прочутата „Седмица на лудите”, в която жените доминират, властват над мъжете.
Корените на тези традиции се намират векове назад, далече във времето, но… някак става ясно, че старинните, мистични знаци на своето, по-добре можем да разчетем, благодарение на другостта.
Сигурно, затова кавалът на Теодосий днес продължава да звучи по европейските клубове, придружен от звънците и знаците на Сурва.
По публикацията работи: Димитрина Кюркчиева и Кристиян Бояджиев
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна