„Човек с възрастта се връща в детството...
Израснах в центъра на София. Зоологическата градина ни беше място да игра, там израснахме между животните, гледали сме раждане на сърничка... И днес имаме едно куче, две котки. Дъщеря ми беше злояда, но я водех в зоологичската градина и там както наблюдаваше животните как се хранят, така се хранеше и тя. Когато местеха зоологическата градина на новото място, остана само слонът и при неговото пренасяне се събра целият квартал.
Имам по-малък брат, но винаги ме е защитавал, сякаш той е по-големият! Баща ни, половин французин, четеше ни много, обикновено така се смееше че се давеше от смях, а ние нищо не разбирахме. Баща ми по мъжки си говореше с брат ми, учеше го: комплиментът за една жена е много важно нещо! ...излъжи я, но денят й ще стане по-слънчев!
Имам приятели отпреди училище, но връзката ни не е прекъсвала. Моят живот дотук мирише на босилек. Много обичам това цвете то е единственото, което като полееш, започва да мирише. Мащерката също - природата ни е дала изключителни неща, здравецът също. Вярвам в силата над нас, която ме пази. Когато с дъщеря ми попаднем в критична ситуация, като че ли небето се отваря и оттам се протяга ръка, за да ни измъкне. Това е голяма сила.
Нашата фантазия беше ограничавана. Баща ми казваше: проблемите оставям на закачалката! Ние с брат ми не сме чули нито веднъж за проблем между родителите ни... Нас ни държаха свободни в детството. Моята фантазия е малко накърнена...
Имахме едно местенце с къщичка край София... Балканът ти е под носа, аз съм си говорела с него, особено ако се кача на платото. Сега го нямам това място, трябваше да се разделя с него, затова и фантазията ми е накърнена...
Когато загубих кураж веднъж ми разказаха следната притча: господ раздал на всички звездички, само един останал без. Отишъл при равина - равина чул болката, взел една ябълка, срязал я и показал семките: ето, вътре е твоята звездичка!... Разказвам я и на моята дъщеря, за да й вдъхна кураж.”
Хубаво е и ние да си припомняме тази притча за раздадените звездички, за да вярваме и помним колко важен е всеки от нас... Затова слушайте разговорът ни с актрисата Мариана Аламанчева в „Повтори фантазията”.
неделя, 28 ноември от 10.00 часа