Действащи лица и изпълнители:
Алчина, магьосница - Ания Хартерос
Моргана, нейна сестра - Вероника Канджеми
Руджеро, рицар, годеник на Брадаманте - Веселина Кацарова
Брадаманте, негова годеница - Кристина Хамарстрьом
Оронте, любовник на Моргана и генерал на Алчина – Бенджамин Брунс
Мелисо, господар на Брадаманте – Адам Плачетка
Изпълняват „Музикантите на Лувъра” от Гренобъл с диригент Марк Минковски
съдържание на операта - прочети тук
„Алчина” на Хендел по анонимно либрето, оригинално написано от Антонио Марки, по „Орландо Фуриозо” на Лудовико Ариосто. Преди това има написани още две творби по същия сюжет. Първата е от Томазо Албинони написана през 1725 г. за театър „Сан Касиано” във Венеция, наречена „Алчина, изоставена от Руджеро” и втора от Рикардо Броски от 1728 г. наречена „Островът на Алчина”.
Алчина е последният голям оперен успех на Хендел. В деня на премиерата „Лондон дейли поуст” обявява: „Техни Величества ще бъдат тази вечер в операта в Ковънт Гардън и чухме, че новата ще надмине всички други композиции на мистър Хендел, изпълнявани досега.”
Друго мнение допълва: „Снощи техни Величества и принцеса Амелия бяха на операта „Алчина”, която бе посрещната с големи аплаузи”.
Представленията били обогатени от изпълненията на великолепната балерина Сале, която скандализирала лондонската публика с впитите си костюми.
„Защо, Хари, да ти говоря за моите противници, на теб, най-близкия и най-скъп от всичките ми неприятели?” казва Хенри ІV на Шекспир. Джордж ІІ и големият му син Фредерик не правели изключение. Това било традиция в английския кралски двор. Но тъй като било вече 1730 г., а не 15 в., тъй като било „галантното време”, времето на италианската опера, кралската война се пренесла в театъра.
През 1732 г. младият принц Фредерик, за да наруши традициите наложени от авторитета на баща му, вдъхновява създаването на оперна компания, която да затъмни тази на Кинг`с тиътър, която кралят подържал и къдете Хендел бил водеща фигура 10 поредни години. „Нашата опера преживя много кавги, пише вярната приятелка на композитора Мери Пендарвес на Джонатан Суифт. Мъже и жени са плътно ангажирани, до така степен, че никакъв дебат в Долната камара не може да ги засенчи”.
Новата компания иска да бъде модерна и кани неаполитанския композитор Никола Порпора и младия кастрат Фаринели - двама от виртуозите на новата италианска школа, откъдето тръгва галантният европейски стил. Новата компания бързо конфискува почти половината оркестър на трупата на Хендел и всичките му певци.
За първи път от идването си в Лондон и триумфът на Риналдо през 1711 г. Хендел е принуден да търси нов покрив. Не закъснява да го открие близо до градините на Уестминстър, където монасите са направили своето гробище. Ковънт Гардън е открит на 7 декември 1732 г. Театърът е по-нов и е най-големият в столицата. Основател и негов пръв директор е младият Джон Рич станал популярен с „Опера за три гроша”, напълнила касите на стария му театър. Рич обичал грандиозните спектакли. Ето защо още с влизането в новата компания през ноември 1734 г. Хендел намира разкошен декор, чудесни машинарии, малък хор и балетна трупа от Париж заедно с прочутата балерина Мари Сале. Той поставя отново „Верният пастир” и „Ариадна в Крит”. Следва „Орест” и най-накрая чисто новата творба написана специално за Ковънт Гардън „Ариоданте”. Вероятно през февруари или март 1735 г. към края на представленията на „Ариоданте” и началото на ораториалния сезон Хендел започва да работи по своята тридесета опера „Алчина”. Партитурата е завършена на 8 април 1735 г. След седмица завесата се вдига за новата постановка. „Вчера със сестра ми отидохме в дома на Хендел, за да чуем първата репетиция на новата му опера „Алчина”, пише Мери Пендарвес. Мисля, че това е най-хубавата творба, която той е писал, но си признавам, че мисля така и за много други. Затова мога да кажа: това е най-хубавата, но е толкова хубава, че не намирам думи да я опиша”. Възникналият конфликт с новосъздадената компания на Принца вдъхновява Хендел да напиша великолепна, но и много популярна творба. На 2 юли, когато противниците вече от цял месец са приключили сезона, „Алчина” на Хендел се играе за 18 път - впечатляваща цифра за онези години. През следващия сезон са играни още пет представления, и както се случва с всички опери на Хендел след това „Алчина” потъва в забрава за почти два века.
Подобно на много други творби „Алчина” представя пет персонажа свързани с една едниствена сантиментална верига: Оронте обича Моргана, която обича Рикардо, който обича Руджеро, който обича Алчина. В хода на работата си Хендел добавя още един герой. Това е едно дете - Оберто, дошло да освободи своя баща, когото магьосницата е превърнала в лъв. Единствената причина да направи това е, че композиторът открива младият Уилям Савидж, който на 14 години изпълнява ролята на Джош в ораторията Аталия „с всеобщи аплодисменти”. Оронте се изпълнява от Джон Веард, който малко по-късно ще бъде най-добрия тенор на Англия. За него Хендел ще напише „Самсон”, „Белшазар” и „Йефта”.
Моргана е изпълнена от съвсем младата Сесилия Йънг, която две години по-късно ще се омъжи за Томас Арн, но дълги години ще бъде вярна интерпретаторка на Хендел. Според критиците от онова време „гласът й е естествен и с добро вибрато”, тя има добро образование, което прави стилът й невъобразимо по-изискан от този на всички останали английски певици от това време”. Басът Густавус Валц е Мелисо. Контраалтът от Болоня Мария Катерина Негри изпълнява ролята на Брадаманте, а Руджеро е Джовани Карестини - най-прочутият кастрат на епохата след Фаринели. Изглежда че Карестини не е искал да изпълни на премиерата арията Verdi prati, тъй като му се сторила прекалено обикноваена за него и Хендел го заплашил: „Какво говориш? Нима аз не знам по-добре от теб самия какво трябва да пееш? Ако не изпееш, каквото аз казвам, няма да ти платя нито пени”. Ломбардското сопрано Анна Страда дел По била единствената певица, която останала вярна Хендел след като Принцът и Порпора му откраднали трупата. Ролята на Алчина била за нея като подарък за верността. Може би и затова тя се различава толкова много от всички останали магьосници на Хендел - Армида, Медея и Мелиса, който изразяват страстта си с омраза и крясъци. Точно обратното - Алчина никога не показва яда си. Алчина на Хендел е една уморена вълшебница. Уморена от острова си, който е една пустиня, уморена от мъжете, които не може да си забрани да покорява, уморена от собствените си вълшебства. Така както в приказката „Красавицата и звяра”, но наопаки - ако Руджеро й засвидетелства истинска любов, то вълшебната й пръчица би се счупила, жената би надделяла над вълшебницата. Подобно усещане, но свързано с композитора имала и вярната му приятелка мадам Пендарвес „Когато Хендел изпълняваше партията си на клавесина, не можех да не го виждам като магьосник сред своите собствени вълшебства”.
По австрийския печат, за новата постановка на „Алчина” във Виенската държавна опера.
„Бароковата опера, низвергната цели 18 години от най-престижната австийска сцена се завърна в неделя (31 октомври) с първата в историята на Виенската държавна опера постановка на една от най-популярните композиции на Георг Фридрих Хендел „Алчина”. Това ново възраждане на барока, обявено от новия генерален директор - французинът Доминик Майер бе предшествано и от друга революция. За първи път вместо Виенската филхармония в оркестрината се разположиха „Музикантите на Лувъра” от Гренобъл с техния диригент Марк Минковски, безспорен бароков специалист. Никога до този момент един генерален директор не би посмял да извърши подобна промяна без това да предизвика някакви последствия. Доминик Майер, обаче, получи подкрепата на своя Музикален директор и Главен диригент, австриеца Фрац Велзер-Мьост, който преди това беше във филхармонията. След четиричасовия спектакъл в претъпканата зала капризната австрийска публика прие с френетични аплодисменти завръщането на бароковата опера. Постановката е дело на британеца Адриан Нобл. Певците бяха специално подбрани от Доминик Майер и Марк Минковски - германското сопрано Аня Хартерос като Алчина, българката Веселина Кацарова - мецосопран - Руджеро и аржентинката Вероника Канхеми, сопран като Моргана. Операта ще се играе до 26 ноември.
За Доминик Майер, който пое театъра на 1 септември това е трети триумф. Той започна с една рядко играна творба на Паул Хиндемит „Кардилак”. Последва абсолютно модерна танцова постановка с американско вдъхновение „Щастливи от Новия свят” с хореографията на американеца с руски произход Джордж Баланчин и Туайла Тарп, и Уилям Форсайт. Така както барокът беше забравен по времето на австро-румънеца Йоан Холендер и танцът беше бедната сестра в театъра. Майер покани във Виена като директор на балета французина Манюел Льогри и така даде сигнал, че и танцът ще намери своето достойно място. За 20 ноември в другия виенски театър - народната опера Льогри представя с трупата си световна премиера на немския хореграф Патрик де Бана „Мария-Антоанета” - спектакъл посветен на австрийската принцеса, станала кралица на Франция и обазглавена през 1793 по време на Френската революция.”
