Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Огън, който умира, за да се роди” – така артистично и философски определя фламенкото френският поет, драматург и кинематограф Жан Кокто. Традиционният музикално-танцувален стил фламенко се обособява през 18 век в Андалусия, но повечето изследователи виждат в него сливане на много култури чрез византийски, цигански, берберски, мавърски и еврейски влияния. През втората половина на 19 век жанрът придобива популярност в цяла Испания и извън страната. И, както всяко изкуство, и това търпи развитие и днес са познати над 50 разновидности на стила, защото съвременните хореографи виждат в него огромни възможности за творчество. Фламенко-традицията има импровизационен характер, сложен ритъм и специфична изпълнителска техника, което често възпрепятства нотния запис. Затова и до днес се спазва древната традиция за предаване на уменията от учител на ученик. Най-древното фламенко-ядро е канте хондо, произлиза от старинната музикална система на Индия и включва в себе си елементите тона, солеа, фанданго и сегирийя. Втората категория е канте фламенко, което е добре познатото ни днес пеене, танц и съпровод на китара. По време на едно фламенко изпълнение всеки елемент има свой момент и останалите два са длъжни да се съобразяват с него.
