режисьор: Иван Добчев
в ролята на поп Кръстьо - Георги Къркеланов
„Константин Илиев, пише режисьорът Леон Даниел, избира театъра не от прищявка, не за да пробва и от това, дори не „за да пробие някак”, театърът е негова потребност... Така изглежда е било в древни времена с писачите на трупи от рода на Голдони, Молиер и Шекспир, така и в близкото минало са работили Пирандело, Брехт и Де Филипо - вътре в театъра.”
Самият Коста разказва как една нощ обикалял заспалите стръмни улици на Велико Търново с актьора Константин Кисимов и в непресекваемия си монолог, актьорът го заклел да пише само и единствено за театъра. Като истински немски възпитаник, тай като е завършил немската гимназия в Ловеч, той обещал и удържал на думата си.
Спомням си дълбокия духовен шок, който изпита нашето поколение, когато за пръв път гледахме „Великденско вино”, постановка на Леон Даниел. В онова безбожно време, когато религията се смяташе опиум за народа, а църквата оставаше забранено за младите хора място, Коста си беше позволил да напише пиеса-монолог на един свещеник. При това не кой да е, а монолог на поп Кръстьо, „тоз позор за Бога, туй пятно за храма”! Сега е лесно да кажем, че не само поп Кръстьо е предателят на Левски. Че неволни предатели са били всички около Апостола, защото не са могли да оценят и опазят изключителната му личност. Но в далечната 1979 година такава теза, такова обвинение към неукия и неопитен, еснафски настроен българин, си беше жива ерес! Та нали дядо Вазов в горещи стихове възпяваше борбения народ и заклеймяваше подлия предател-поп! Коста преобърна цяла една историческа епоха със своето „Великденско вино”, въздигайки образа на Апостола до небесния образ на Божия син.
През 1994 година пиесата е обявена от българските театрали за най-добрата българска пиеса на всички времена, а авторът й е класиран сред първите трима драматурзи наред с Радичков и Йовков. Необичайното в радиорешението на Иван Добчев е, че поп Кръстьо на актьора Георги Къркеланов представя един гневен, готов за обвинения свещеник, поборник във въстанията, достатъчно интелигентен, за да се гърчи под ударите на съвестта си. Но и достатъчно добре запознат с низкия, предателски, еснафски дух на българина, за да се обърне към светлия лик на Апостола с финалните думи: „Изядохме та, Игнатие, изпихме та!” Думи, които се забиват дълбоко във всяко сърце, думи, които ще бъдат актуални, докато на света живеят българи.
Слушайте в неделя, 31 октомври, от 16.00 часа „Великденско вино” с режисьор Иван Добчев, в ролята на поп Кръстьо - Георги Къркеланов.
