„Лудо дете бях, но много обичана, слънчево дете... Сестра ми - по-странна беше, те големите се натоварват с повече грижи и може би по тази причина не приема положителните неща. Ходехме в Созопол - не усещах никаква липса нито на внимание, нито на грижи, рецитирах, обичах да танцувам пред публика. Бях отворено дете, правех бели.
Родителите ми са основна част от моя живот. Като правех беля, майка ми с опакото на ръката върху която имаше голям пръстен, замахваше, аз бягам, падам, още имам белег... а сестра ми все обираше шамарите.
Дядо ми беше адвокат, постоянно с дела се занимаваше, успя да си върне част от имотите, независимо че доживя 100 години. Той беше последователен човек, а аз съм авантюристка, паля се, изведнъж се отклонявам от пътя към целта си.
Винаги ме е водила грижата за другия - затова винаги се влюбвам в хора, които имат нужда от това и се оказват после неподходящи. Аз давам свобода и увереност на моя син, това е голяма отговорност. Той казва, че много от хората не са готови да имат деца и затова тези деца не стават после човеци. Синът ми отиде в Америка като бебе, и затова сега може да каже: нищо не ми е липсвало! Тези тежки за мен години не съществуват в неговото съзнание. Моята обич му е била достатъчна. Сега казва: аз съм най-богатият беден!!!
Моето детство беше много безгрижно и непрекъснато исках нещо и ми го даваха. И сега искам по този начин, искам света да глътна!
Хората са различни и затова много пътувам. Ако съм на едно място само, изсъхвам. Не обичам повторенията и навика, като пътувам с колата, залеза се движи заедно с мен с проблясъка на слънцето. Винаги съм искала да бъда актриса, исках и адвокат да бъда, но ми се видя ограничено. А писането е израз на чувството...
Баща ми се беше уморил от моите щуротии. Аз много се учех от неговото поведение, от това как слушаше другите и кога да каже нещото. Умееше да поднесе в три изречения това, което преди него го бяха дъвкали поне 20 човека...”
Дали това пораснало дете е „поумняло”, и както очакват повечето възрастни хора, не прави вече щуротии?... А може би тогава нямаше да се казва Ирен Кривошиева... Спокойно, всички отговори ще откриете в „Повтори фантазията”.
неделя, 17 октомври от 10.00 часа