„Ние, децата, ходехме на забавачка. Там танцувахме, давахме концерти, на 3 години аз пях на сцената. Правехме си театър, играехме театър. Веднъж, брат ми беше лекар, аз – негов пациент. Изведнъж той млъкна, беше забравил репликите, мама му подсказва, а той се прави че не чува, горд... Въобще, детските ми години, а и след това, животът ми бе неделимо свързан с този на брат ми... В Асеновград ходихме за първи път на кино, а природата около Смолян беше прекрасна.
Моите родители много дължат на баба ми. Баща ми, европейски възпитаник, беше готов да даде последния си лев, но да осигури своите деца духовно и физически. Беше страстен читател и където и да ходехме, по работа или сред природата, с нас пътуваше и багаж с книги. От това време познавам всички детски герои...
Започнах да уча химия, пишех реферати на немски. И когато се разбра, че няма да ставам актриса, (а много ми се искаше) – записах химия за радост на татко... Ние с брат ми цял живот правехме театър на улица „Върбица”...
За улица „Върбица” разказва и композиторът Димитър Вълчев в книгата „Маестрото Димитър Вълчев за себе си и другите за него”:
„Игрите ни бяха разнообразни. Най обичахме да седим върху здравите клони на една могъща череша с лъскава кора, която раждаше едри плодове с черна рязка по средата... Скоро сформирах театрална трупа, която започна подготовката на моя преработка на „Потъналата камбана” от Герхард Хауптман. Представихме я в задния двор на нашия дом с разрисувани картони - дървета, храсти, замъци. Аз играех принца, сестра ми – феята, а всички останали деца - от по-голямата до най-малката роля. Не достигаха столовете и пейките, та много хора стояха прави. Татко беше поръчал входни билети с контрола и печат - Дружество за култура и театър „Върбица”. Първоначално държах дружеството да се нарича „Венера”, нещо божествено, звездно, тайнствено, но баща ни се възпротиви и каза, че детско сдружение не може да се нарича така и си остана скромното „Върбица”....”
Сигурни сме, че ще се потопите в живота на сестрата и брата - професор Лили Вълчева и Маестро Димитър Вълчев, докато слушате разговора в „Повтори фантазията”.
неделя, 10 октомври от 10.00 часа
