За първи път в българския ефир представяме музиката към филма “Кавалерът на розата” от 1926 г.

Екипът на Неделния следобед е подготвил поредната изненада за меломаните – “Кавалерът на розата”, но не прочутата и любима в цял свят опера, а филм! Световна звукозаписна премиера на цялостната партитура, осъществена от Deutsches Symphonie-Orchester Berlin, или (казано на български) Симфоничният оркестър на Берлинското радио и диригента Марек Яновски.
“Кавалерът на розата” е филм от епохата на нямото кино с режисьор Роберт Вийне, чиято премиера се е състояла в Дрезден на 10 януари 1926 и самият автор е дирижирал оркестъра. Фрагменти от музиката към този филм ще слушате в съвсем новия за фонотеката на БНР запис на фирма “Капричио”, осъществен през 1997, 1998 и 1999 в студио на Берлинското радио и реализиран на пазара през 2003.
А ето и историята на любопитния артефакт накратко:
През януари 1925 Рихард Щраус получава писмо от своя прочут либретист Хуго фон Хофманстал, в което поетът дискретно го уведомява за своя “идея за филм”, която обещава за тях двамата “известни материални придобивки, без да губят престиж по какъвто и да е начин”. Щраус и Хофманстал са хора, свикнали с добро материално състояние, но в последните години са изпитали на гърба си най-ужасната икономическа депресия в света. Първата Световна война е оставила следите си. Хофманстал е загубил голяма част от наследството си и се страхува, че ще трябва да се лиши дори от прекрасния си малък дворец в Родаун. Щраус има сериозни проблеми с голяма част от средствата си, депозирани в чужбина, до които не може да получи достъп. А проектът, който предлага Хофманстал е свободна филмова адаптация на “Кавалерът на розата” – най-успешната им оперна творба, направила световноизвестен техния странен съюз от префинен австрийско-еврейски естетизъм и баварско безгрижие. През 1922-23 Хофманстал вече е направил “няколко филмови скици”, включително една за “Кавалерът на розата”, в която според собствените му думи “са показани жизнените пътища на всички герои по наистина атрактивен начин, като в роман, като приоритет се дава на събитията от оперното действие...”. Но за днешния музиковед или историк все пак поразителен остава фактът, че именно Хуго фон Хофманстал – поетът-аристократ, знаменит с изтънчения си език, се е оказал въвлечен в проект за ням филм за масова публика. Не по-малко удивително е, че композитор като Рихард Щраус се е съгласил на подобно “самоунижение” – нещо, което той отказва да признае в интервю от 1922 година. Ако трябва да сме точни, в самото начало Щраус не проявява почти никакъв интерес към проекта, а Хофманстал всячески се опитва да привлече вниманието му към евентуалните предимства и ползи. Готовността на композитора да участва във филмовия проект в крайна сметка се дължи на огромните финансови затруднения на приятеля му – поета. Нито един от двамата не разбира почти нищо от кино, тъй че навлизат в непозната територия. Но ако оставим настрана въпроса за парите (макар че те винаги са били много важни за Рихард Щраус), и двамата автори смятат, че филмовата версия на “Кавалера” би била “ефективна реклама” за операта. Филмовият режисьор Роберт Вийне, шеф на австрийската компания “Пан-Филм” е поканен да реализира проекта. Неговият най-успешен филм – “Кабинетът на доктор Калигари” от 1919 днес се счита за класика в кино-експресионизма. Освен това, пише Хофманстал на Щраус: “Вийне (освен Любич) е единственият немски режисьор, познат в целия свят и приет в Америка... Трябват ни три месеца, за да подготвим всичко, снимките ще започнат в края на април, а компанията има желание да инвестира необичайно голяма за европейските стандарти сума...”. По същото време Щраус има доста много друга работа и не приема филмовия проект чак толкова сериозно. В този период композиторът създава над десет творби, сред които оперите “Интермецо” и “Египетската Елена”, Симфония Доместика, плюс нарастващите му ангажименти като диригент. Затова с версията на оперната партитура за филма се заемат Отто Зингер и Карл Алвин (последният е диригент във Виенската Щатсопер и втори съпруг на сопраното Елизабет Шуман). Щраус само препоръчва последователността на музикалните номера и ръководи работата. Но това, което Хофманстал нарича “семпла задача” – трансформирането на опера във филмова партитура, се оказва доста по-сложно. Проблемът е в това, че самото сърце на операта – подвеждащо приветливите вокални партии, нямат място в един ням филм. Това, което трябва да се адаптира, е останалата оркестрова музика от “Кавалера”. Операта трае почти 3 и половина часа, които са сведени до около 150 минути. В някои случаи вокалните партии, арии и ансамбли са превърнати в музикални номера със солиращи дървени духови, за да останат колкото може по-разпознаваеми. Във филма има и много материал, който не присъства в операта, затова Щраус трябва да композира няколко нови сцени специално за кино-партитурата. Тя е завършена през октомври 1925.
Премиерата на филма “Кавалерът на розата” е била в Дрезденската Щатсопер, в рамките на Щраусовия фестивал, на 10 януари 1926. Режисьор е бил Роберт Вийне, в главните роли са се снимали Михаел Бонен като Барон Окс, Югет Дювло като Маршалката, и Жак Кателен – Октавиан.

неделя, 12 септември, от 14.00 часа

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!