Интересът на Димитър Димов към Испания е всеизвестен. След едно пътуване, пълно с премеждия и опасности, прекосявайки разтърсваната от войната Европа, Димов стъпва на испанска земя през януари 1943 г. През цялото пътуване той води бележки, които по-късно ще се материализират в пътеписните му очерци на испанска тема - романът „Осъдени души“ и пиесата „Почивка в Арко Ирис”. Разногласията относно братоубийствената война все още предизвикват противоречия сред интелигенцията от цял свят. Димов пише: „Има две Испании. Едната е голяма и велика, защото живее от векове и представлява самият испански народ. Но има и една друга Испания, която също живее от векове, впита като паразит в тялото на първата. Нейните цезари и монаси дадоха на света инквизицията и Лойола, кръвопролитни войни и разорение.”
У героите на Димитър Димов намираме „чуждото” като сериозна провокация. Това, което истински го интересува, е не разликата с българското, а психичната природа на човека, която се проявява отвъд националната и социалната му принадлежност. Ако в много случаи Димов предпочита герои небългари или полубългари, то е за да мине по най-прекия път към онези проявления на човешкия характер и психика, които носи човекът на всички времена – страстите. В „Почивка в Арко Ирис” на сцената вече пряко е изведен героят-републиканец, професионалният революционер, около когото е концентрирано цялото действие. В лицето на капитан Естанислао Браво и на бойците от неговия републикански батальон са събрани най-хубавите черти на интербригадиста, дошъл в далечна Испания да защищава с кръвта си Испанската република. Духовната еволюция на Инес и Пилар, преобразяването на анархисткия батальон се извършват под негово въздействие. И саможертвата на капитан Браво и неговия републикански батальон, които под лазурното небе на старинното имение с поетичното име Арко Ирис (на испански то означава „небесна дъга”) бранят последните позиции на републиката, засиява с ореола на възвишения подвиг. През 70-те години на миналия век професор Филип Филипов поставя пиесата „Почивка в Арко Ирис” на сцената на Народния театър. Помня добре помпозната и гръмотечна постановка, в която участваха части и от българската армия като масовка. Беше въздействащо и внушително, само професор Филипов си позволяваше подобно нещо. Не знам дали самият автор би се съгласил с такава мащабност, ако беше жив, но изглеждаше потресаващо. И все пак запомнящи оставаха образите, сътворени от таланта на Димов. На Пилар и Жоржета Чакърова, на Инес и Ванча Дойчева, и на капитан Браво в изпълнение на прекрасния актьор Любомир Кабакчиев. Радиоспектакълът, който ви предлагаме в две поредни петъчни нощи, е дело на режисьора Асен Шопов и на актьорите Стоян Гъдев, Румяна Бочева, Лора Захова и други.
Приятно слушане!
петък, 20 и 27 август, 23.00 часа
По публикацията работи: Майя Динева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
