Либрето: Салваторе Камарано и Леоне Емануеле Бардаре (по едноименната пиеса от Антонио Гарсия Гутиерес) Първо изпълнение: 19 януари 1853 г., театър „Аполо“, Рим Първо изпълнение в България: 20 януари 1914 г., София
Действащи лица: • Граф Ди Луна, баритон • Леонора, графина на Саргасто, сопран • Ферандо, началник на стражата при графа, бас • Азучена, циганка, мецосопран • Манрико, трубадур, тенор • Руиц, приближен на Манрико • Инес, приятелка на Леонора, сопран • Старият циганин, бас • Вестител, тенор
Място и време на действието: Биская и Арагона, Испания, началото на ХV век
Първо действие Пред замъка на граф Ди Луна. Наближава полунощ. Началникът на стражата Ферандо тревожно призовава; „На стража!“ За да ободри уморените войници, той разказва старата забравена история за бащата на граф Ди Луна. Графът имал двама синове. Една нощ стара циганка се промъкнала в замъка и омагьосала по-малкия от тях. После я заловили и изгорили като вещица на клада. Дъщеря ѝ се заклела да отмъсти на графа. Тя откраднала детето. Старият граф починал от мъка, но на смъртния си одър заклел по-големия си син да намери своя изгубен брат. Той също не успял да го открие. Постепенно трагичната история се забравила, останало единствено поверието, че духът на старата вещица се превърнал в кукумявка, която започнала да тревожи хората от замъка. Като чуват това, обзети от суеверен ужас, стражите се разбягват. Пред княжеския замък. Графинята на Саргасто, Леонора, очаква своя любим - трубадура Манрико. Тя открива пред своята вярна приятелка Инес тайната на сърцето си. Разтревожена за съдбата на Леонора, Инес се опитва да я предпази от тази безразсъдна връзка. Край замъка се появява граф Ди Луна. Той обича Леонора и идва да ѝ открие чувствата си, но е възпрян от песента на неизвестен съперник. Леонора радостно се втурва към графа, когото е взела за Манрико. В същия момент се появява и самият трубадур. В него Ди Луна открива своя политически противник Манрико, предводителят на въстаническата армия. Обезумял от ревност, граф Ди Луна настоява шпагата да разреши спора им. Двамата съперници се заклеват да се срещнат отново.
Второ действие Около огъня в циганския табор стоят Азучена и нейният син Манрико. Когато остават сами Азучена разказва на Манрико, че бащата на граф Ду Лина е изгорил на клада нейната майка, а тя, за да му отмъсти, е откраднала детето му. Заради смъртта на майка си Азучена решава да изгори графското дете, но за свой ужас разбира, че в бързината е хвърлила в огъня собствения си син. Манрико е смутен. Не е ли той истинският син на своята майка? Азучена бърза да разсее смущението му. Вестител донася писмо на Манрико, в което му съобщават: Леонора, излъгана, че Манрико е убит на дуел с графа, е решила да постъпи в манастир. Манрико бърза да предпази любимата си от съдбоносното решение. Пред манастира. Граф Ди Луна също е дошъл да отвлече Леонора. Започва църковната церемония. Леонора се оправя към олтара заедно с монахините. Графът ѝ препречва пътя. Неочаквано идва Манрико и отвежда със себе си младата жена.
Трето действие Войниците на граф Ди Луна са обградили крепостта Кастелор, където се намират Леонора и Манрико. Графът се готви в зори да атакува крепостта. Войниците на Ди Луна и Ферандо залавят Азучена, която се навърта около лагера. Ферандо познава, че това е дъщерята на старата циганка, откраднала преди години детето. Азучена моли да я пуснат да намери сина си Манрико. Но граф Ди Луна, като разбира, че тя е откраднала неговия брат и че е майка на Манрико, я осъжда на смърт. В крепостта Кастелор. Леонора и Манрико са щастливи с любовта си, но обсадата на граф Ди Луна помрачава тяхната радост. Руиц съобщава на Манрико, че войниците на графа се готвят да хвърлят на кладата заловената от тях циганка. Манрико открива на Леонора, че тази циганка е неговата майка. Той вдига на крак своите войни, за да спаси Азучена.
Четвърто действие Пред затвора. Войската на Манрико е разбита. Манрико и Азучена са пленени. Съпроводена от Руиц, Леонора идва да спаси своя любим. Тя моли графа да го пощади като в замяна обещава да стане негова жена. Ди Луна отменя заповедта си и разрешава на Леонора да се срещне за последен път с Манрико. Но преди да влезе в кулата на затвора, без да разбере Ди Луна, тя поглъща отровата, която е скрила в пръстена. В затвора. Азучена и Манрико очакват смъртта си. Мъката е помрачила разума на циганката. Само нежността на Манрико ѝ помага да затвори за малко очи. Неочаквано вратата на килията се отваря и влиза Леонора. Тя съобщава на своя любим, че е спасен. Моли го да бяга, но Манрико иска да узнае цената на своето спасение. Той обвинява Леонора в измяна, но като вижда че силите я напускат, разбира жестоката истина. Влезлият граф съзира мъртвата Леонора и заповядва да хвърлят Манрико на кладата. Пробудена от гласа на Манрико, Азучена търси своя син. Граф Ди Луна тържествено ѝ сочи кладата. Но скоро с ужас разбира от Азучена, че е станал причина за гибелта на родния си брат. Най-сетне майката на Азучена е отмъстена…
Либрето: Салваторе Камарано и Леоне Емануеле Бардаре (по едноименната пиеса от Антонио Гарсия Гутиерес) 
