Саксофонистът Жулиен Луро и пианистът Боян Зулфикарпашич за балканското влияние, за корените – истински и измислени, за импровизацията, собствената идентификация, отношението към различните музикални традиции.
„Ако свиря народна песен, отбелязва Боян Зулфикарпашич, това продължава една минута. Песента трае една минута. А после какво? Ей това е най-важното. Затова музиката, която искам да свиря, я свиря с музиканти, които са способни да импровизират и да знаят какво ще има после.”
А ето как гледат на въпроса за корените:
- Аз измислих моите балкански настроения, работя с африканска музика, с латиноамериканска. Всичко това сега е моята Вселена. Аз просто си измислих корени. Може би Боян е направил същото, споделя Жулиен Луро.
- Освен балканска музика, използваме и африканска музика, от Магриба – Алжир, Мароко, добавя Боян. И в един момент мога да изпадна в делириум и да кажа, че моите корени са османски, защото Зулфикарпашич е турско име, а османците са стигнали до Мароко и Алжир. Можеш да правиш каквото си искаш. Както Майлс измисля своите испански корени в „Скици от Испания”. Или пък Чик Кърия. Това е съвсем съзнателно. Както казват французите, ça fait partie des choses – това е в реда на нещата.
понеделник, 28 юни, от 23.00 часа
По публикацията работи: Милен Панайотов
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
