\r\n„Има диригенти, които дирижират „без очи”. Аз дирижирам и „с очите”.
Снимка: Василка Балевска
Това сподели за Вас, уважаеми слушатели-читатели Емил Табаков завчера. Жалко, че никой от нас - слушателите - както в залата, така и край радиото, не може да усети как очите на Емил Табаков излъчват музика! Остава ни да го гледаме в гръб заедно с неговия радиооркестър, да възприемаме жестовете и музиката - рядко изпълняваната поради мащабите си като мисъл, философия и времетраене Симфония № 8 от Антон Брукнер.
За тази творба се казва, че е „Венецът на симфоничната музика на 19-тото столетие”.
Композиторът Хуго Волф пък оповестява „Едва след 1000 години хората ще могат да проумеят това прекрасно произведение”.
Отзивите на съвременниците не са единодушни. Критикът-законодател Едуард Ханслик пък мърмори: „Интересна в детайли, но странна като цяло - направо отблъскваща.” Валидно е последното определение на Ханслик, но само за онези, които очакват да бъдат „галени с перце по ухото” от музиката - без никакво интелектуално усилие.
А какво казва диригентът Емил Табаков?
„Трябва да започнем вече да слушаме и обичаме истински Брукнер. Колкото и настоящето време сякаш да не е точното за това...”
…„Прекланям се пред Осмата на Брукнер!”…
…„Че изпълнението й е предизвикателство - да, предизвикателство е. За всички.”…
…„Функциите при участниците в „правенето на музика” са разпределени подобно на функциите на трите власти в обществото. Един прави законите (авторът и евентуално диригентът). Друг ги изпълнява - изпълнява си нотите както се повелява. А трети пък отсъжда дали всичко се е получило добре.”…
„Някои казват, че Брукнер не бил особено речовит, дори изглеждал малко глуповат. Ама то като напишеш такава музика - за какво са ти думите? Та той всичко си е казал с музиката!”
Остроумията и афоризмите в словото на Емил Табаков край нямат. Отредили сме им рубриката „Концертни коментари” - 60 минути след края на прякото излъчване от зала “България” на Симфонията № 8 от Антон Брукнер.
А самият Брукнер? Да дадем и нему думата. Нищо, че го смятат за не особено словесно и интелектуално изявен: „Истинското величие не знае че е велико. Истински великият е скромен и смирен - озарен от сиянието на идеала, на който служи.”
По публикацията работи: Здравка Андреева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
