България е с най-високия в Евросъюза процент млади хора, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда - 24,6% при средно за ЕС 15%.
Загубите от това, че младите не внасят данъци и осигуровки, са над 1 милиард лева годишно. В същото време държавата харчи допълнително средства за квалификация и обучение, сочи доклад на Икономическият и социален съвет. От там предлагат 40 мерки за борба с младежката безработица.
В момента се знае колко деца отпадат от училище, но няма статистика за тези, които въобще не са тръгвали и няма проследяваща система за младите във всеки етап от тяхното образование. Председателят на Съвета професор Лалко Тулевски предлага всяко дете да има личен образователен номер:
Моментално и местна власт, и министерство могат да ви кажат във всеки момент къде е този младеж. Каква степен на компетентност има, какво става с него и така нататък, родителите имат ли финансови проблеми, социални проблеми.
Дългосрочните мерки за намаляване на младежката безработица трябва да са част от реформата в образованието. Например, програми, които да гарантират, че децата в предучилищна възраст знаят български език.
В някои области българският не е майчин език за повече от половината, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров:
Враца е една такава област, повече от половината от децата в първи клас са с майчин език небългарски. Специално отношение, специален център по въвеждането на надеждни програми за овладяване на български език още в предучилищното и от там гарантиране, че тези младежи ще имат въобще шанс за реализация.
Икономическият и социален съвет предлага чрез стоте милиона евро, които България получава от ЕС през следващите две години за борба с младежката безработица, да се изградят специализирани бюра по труда в 10-те области с най-голяма концентрация на младежи, както и да се премахнат бюрократичните пречки пред бизнеса да наема на работа стажанти и чираци на субсидирани места, особено за първо работно място. Стажуването не трябва да е по малко от 3 и не повече от 12 месеца.
