Ние изследвахме общата задлъжнялост, т.е. това, което фирмите дължат на държавата или към банките, населението, общините и т.н. Това е важно да се уточни, защото проблемът е много актуален и се дискутира много пъти. Близо 168 млрд. лв. е фирмената задлъжнялост, но не бива да се прибързва да се правят изводи, защото винаги задълженията трябва да се имат предвид заедно с вземанията, т.е. колко са нетните задължения. Второто, което прави впечатление, е размерът на просрочените задължения, т.е. там, където има опасност, че няма да могат да бъдат изплатени и това може да предизвика сривове. Радващото в случая е, че просрочените задължения са много малък процент от тези общи задължения. Това каза икономистът от БАН проф. Митко Димитров в интервю за предаването "Нещо повече". Икономисти от Института по икономика на БАН изнесоха данни от последното си изследване за фирмената задлъжнялост.
Когато говорим за причините, единият от факторите е самата икономическа активност, т.е. колкото по-голям е обемът на продажбите, колкото по-голям е БВП, толкова повече са задълженията, т.е. като една нормална дейност тя върви успоредно с увеличаването на обемите на икономиката в страната. Другият фактор обаче е влошаването на икономическото положение. Имаме едно наслагване на тези два фактора, които обясняват тенденциите. От 2009-а насам имаме лек спад. Така значението на първия фактор стана много по-малко и това доведе до рязко намаляване на прираста, но пък се увеличи значението на влошеното икономическо положение, т.е. много от фирмите имат затруднения при плащанията, обясни той и добави, че част от задълженията на фирмите понякога са фиктивни, с цел да се прикрият други задължения, каза още той.
По отношение на обратното начисляване на ДДС, което трябва да спре измамите, проф. Димитров каза: Има и други органи, които и сега действат и също могат ефективно да противодействат – НАП, Финансова полиция и всякакъв род данъчни проверки, одити и т.н., които, ако се осъществяват по-сериозно, могат съществено да намалеят загубите от подобни практики.
Икономистът изрази мнение и за проектобюджета за 2014-а година: Социалните помощи са нещо, което е като знак. Това е нещо символично. Това означава, че тези увеличени социални разходи няма да допринесат за влошаването на финансовото здраве на икономиката. Наистина остава проблемът с реформите, които нито едно правителство не е успяло да осъществи и моите препоръки и очаквания са наистина да се посочат действия, които постъпателно биха довели до решения.
Цялото интервю с проф. Митко Димитров можете да чуете от звуковия файл.
