Република Сръбска е за европейската интеграция на Босна и Херцеговина. Сръбска е най-силният фактор в Босна и Херцеговина по отношение на процеса на европейската интеграция. В документите с разпределените правомощия в рамките на Босна и Херцеговина от страна на ЕС 80% от тях са именно на Република Сръбска, а кантоните във Федерацията имат 15%. Самата Босна и Херцеговина има общо 16% и в тях, забележете, Република Сръбска също участва, като допринася с консенсусното си поведение в този процес. Желаем да бъдем включени в европейските процеси за разлика от преди две години, когато Баня Лука бе изцяло изключена.
Това каза в интервю за предаването "Събота 150" по "Хоризонт" Милорад Додик, президент на сръбската автономна област Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Той коментира и усложненията около делото "Сейдич-Финци" и драстично намалените от ЕС средствата на ИПА-фондовете, до които Босна и Херцеговина имат достъп:
Относно делото "Сейдич-Финци" ние в Република Сръбска напълно уважихме тяхното искане. Баня Лука прие тези промени да бъдат направени в конституцията на Босна и Херцеговина. Основният проблем е обаче отношенията между бошняците и хърватите, които живеят във Федерацията. Те не могат да намерят общ език как да решат този проблем и заради това цяла Босна и Херцеговина се намира в ситуация да й бъдат съкратени цели европейски програми и фондове за финансиране. Евроинтеграцията е доста сложен и пълен с предизвикателства процес, но сме готови за него. Смятаме, че единственият начин да се обединят страните от Западните Балкани е влизането им ЕС. По този начин Европа ще създаде възможност за сътрудничество за всички балкански народи, а не както е било, преди да воюваме по между си. В тази посока гледаме опита на останалите страни в областта на евроинтеграцията, в това число и на България.
Тази седмица завърши преброяването на населението в Босна и Херцеговина. Възможно е обаче сръбските автономни власти да не признаят резултатите от него, заяви дипломатът:
Очевидно е, че това преброяване бе използвано за политически цели и за създаването на спекулации. Лидерите на бошняците решиха да се ангажират много сериозно с преброяването и да покажат една доста различна картина, която не е реална. Това е и основа, от тяхна страна, да направят определени изводи, които бъдат използвани по-късно срещу сърбите в Босна. На много места са се записали голям брой мюсюлмани, които реално не съществуват там. Например в апартамент от 70 кв. м са записани, че живеят 20 човека. Това е спекулативно! Много трудно ще признаем такива резултати от преброяването ние от Република Сръбска. Преброяването, освен статистическите резултати, може да послужи, за да покаже ситуацията в икономиката и обществото, но и броя на хората от дадена националност. Бошняшката национална група се самообяви едва през 1993-та година, по време на войната, когато Алия Изетбегович я обяви за нация. Бошняците днес възприемат преброяването много сериозно. За тях това е като въпроса "да бъдат или да не бъдат" и да се докажат на всяка цена, както и тяхната национална идентичност.
Преди време Додик се прочу с израза: "Босна и Херцеговина, докато може, а Република Сръбска - завинаги". Той заяви, че застава зад думите си и ги разтълкува:
В процеса на международните преговори, известен още като Дейтънското споразумение, Република Сръбска внесе своята територия и стандартите си в рамките на държавата Босна и Херцеговина. Сръбска се съгласи да дели част от своя суверенитет и формирахме Босна, която, както знаете, никога не е съществувала като самостоятелна държава. Тя е била винаги част от някакви други големи държави и империи, каквито са Османската империя и след нея Австро-Унгария, а след тях и двете големи Югославии. Босна никога не е функционирала самостоятелно и няма своя отделна история. В нея живеят трите национални общности бошняците - мюсюлмани, хървати - католици и сърбите, които са православни. Непрекъснатият тих конфликт между тях направи Босна несигурно място. Затова аз като президент на сръбската регионална власт смятам за свое задължение да запазя функционирането на Република Сръбска. Смятам, че именно функционирането й дава възможност и на Босна и Херцеговина да съществува. Факт е, че не съществува сред някои политическа воля за съществуването и на Република Сръбска. Така че "Босна и Херцеговина - колкото може и трябва", но във всеки случай това означава политически консенсус по тривиалните въпроси. Факт е, че Република Сръбска е внесла своя суверенитет и е конституирана като такава. Както моето, така и на хората в нея мнение, е че тя е завинаги формирана като такава.
Според Додик Република Сръбска може да съществува както като част от Босна и Херцеговина, така и извън нея:
Мисля, че това са еднакво отворени възможности. Никой не трябва да се ядосва от факта, но ние в Република Сръбска не оспорваме в Босна това, което е договорено в Дейтън, но не сме съгласни с действията на Върховните представители на международната общност въпреки политическата воля на гражданите на сръбската автономна област. Затова тази Босна, която ни се предлага извън Дейтънското споразумение, ние в Република Сръбска не приемаме. От Сараево идват сериозни послания да се реформира Босна и Херцеговина в една по-унитарна държава и да се прокара политика "един човек - един глас". Това ще означава на мюсюлманската общност да й се осигури доминираща роля. От друга страна, според мен, са съвсем правилните искания на хърватите в Босна, които искат да имат своя автономна област, както имаха по време на войната, но поради външния натиск трябваше да се отрекат от нея. Ние, сърбите в Босна, можем да живеем в нея, ако тя е такава, каквато е предвидена в Дейтънското споразумение. Във времето, което идва, и исканията, които се повдигат от страна на бошняците, мисля, че Република Сръбска може самостоятелно да реши своята съдба.
