Това беше политически театър. Случвало се е много пъти. Театралната пиеса продължава, до последния акт, когато се стига до споразумение. Системата в САЩ е наистина уникална и хората трудно я разбират – Конгресът одобрява размера на парите за бюджета, но после има втора фаза - трябва да се разреши на правителството реално да финансира одобрените разходи в бюджет. Все едно в България парламентът да гласува държавния бюджет, но после изведнъж да реши да гласува повторно дали да се отпуснат пари за него. В крайна сметка този конфликт винаги приключва по един и същи начин – САЩ винаги ще плащат своите дългове. Но в политиката всичко крие потенциални опасности. Нещо можеше да се случи в последната минута и поради някаква техническа причина в Конгреса, можеше и да не се стигне до споразумение. Тогава от фарс, пиесата щеше да се превърне в трагедия. Всички големи случаи на държавна неплатежоспособност – Мексико, Русия, Арженита, са водели до криза в глобалната икономика. Но, ако прегледате цялата история на другите фалити, те биха били нищо, в сравнение със Съединените щати – те са слонът. Това щеше да е мащабна криза.
Така професорът по приложна икономика Стив Ханке от университета в „Джон Хопкинс“ Балтимор коментира в интервю за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ дълговата криза в САЩ и преговорите за повишаването на държавния дълг. Професор Ханке работи също като старши сътрудник в института "Кейто", един от влиятелните мозъчни тръстове в Съединените щати и известен с либертарианските си икономически възгледи.
От Чаеното парти решиха да се борят със закона на Обама, като му отнемат финансирането, надявайки се в крайна сметка да постигнат премахването на този законодателен акт. Но не можеш да обявяваш война на законопроект, който е идентифициращ за самия президент, защото ще загубиш. Глупаво избераха неподходящата битка. Аз самият съм против тази нова система на здравно осигуряване, която нищо няма да промени, а само ще влоши нещата. Здравната система в САЩ и е достатъчно натоварена с държавни регулации, което я прави твърде скъпа. Второто глупаво действие на Чаеното парти беше, че реши да постигне целта си като предизвика спиране работата на правителството. Обществото не харесва това. Много непопулярно е както сред демократи, така и сред републиканци. Откъдето и да погледнеш Чаеното парти, те просто действаха като глупаци.
Според експерта, няма технически проблеми САЩ да продават ценни книжа в замяна на щатски долари, които сами си печатат, но правилният подход би бил финансовата дисциплина:
Може да продължи по същия начин вечно. Технически не е проблем. Може да се превърне в такъв, ако се достигнат японските нива на държавен дълг, но по принцип може да продължи. Това не е добро нещо, според мен. Според мен финансовата дисциплина е правилният подход, но в следвоенната история на САЩ има само двама президенти, които изобщо са я прилагали – досега най-успешният беше президентът Бил Клинтън. Единственият друг, който е намалявал правителствените разходи спрямо Брутния вътрешен продукт, е Роналд Рейгън. Всички останали президенти раздуваха разходите. Защо Клинтън беше толкова успешен? Той беше умен и за разлика от Обама, работеше с Конгреса. Обама дори не ходи в Конгреса по време на последния му конфликт с републиканците. Аз бях съветник на президента Рейгън и той си сътрудничеше с Конгреса постоянно. Клинтън правеше същото.
Ханке е на мнение, че сблъсакът в САЩ не е оказал голям негативен ефект върху европейската икономика:
Не мисля, че има голям негативен ефект, но със сигурност е негативен по отношение на цялостното доверие и настроението на хората. Оценките от икономическите загуби от спирането на правителството в САЩ са за около 25 милиарда долара. Това е около половината от годишния БВП на България. Тази криза внася несигурност на пазарите. Не е нужно да си финансист, за да знаеш, че това е проблем, защото хората започват да се страхуват – това ги кара да крият повече пари под дюшека, вместо да ги харчат или инвестират.
Стив Ханке, който е смятан за баща на валутния борд у нас, следи внимателно ситуацията в България. Той я коментира така:
Мисля, че на Орешарски ще му бъде много трудно. Като гледам каква е ситуацията, политическата класа в България е не само нефункционираща, но и почти криминална. Става въпрос за корупция. Гледам лондонското списание „Икономист“ от 21-ви септември и какво да видя – цяла статия за аферата с този Пеевски, вие знаете всичко за нея. Четири дни по-късно, госпожа Ханке и аз отидохме в Париж – там взех броя на списанието "Експрес“, където пише за аферата с Иван Данов. Всъщност, погледнах сайта на правителството преди няколко дни и видях, че този човек все още е министър. Той, който е измамил френското правителство, а "Експрес“ публикува документи за това. Това е почти смайващо!
Много се съмнявам, че този кабинет ще се справи, защото имате една твърде оптимистична икономическа прогноза за растеж от 1,9% и всичко в бюджета се моделира според нея. Това означава, че изобщо няма да спазите бюджетните си цели, което ни води до тази лоша инициатива да се вземат пари на заем.
Намерението на кабинета да изтегли заем от близо половин милиард евро трудно ще съживи икономиката на България, смята професорът:
Не мисля, че могат адекватно да се инвестират в българския контекст. Технически погледнато, заемът не би трябвало да е проблем, в смисъл, че правителственият дълг е изключително нисък като процент от БВП – основно заради валутния борд, който налагаше дисциплина през годините. Сега, те искат да вземат на заем малко пари и вие си казвате, че не е толкова страшно, имайки предвид 16.5% дълг спрямо БВП, който е най-ниският в Европа. Но това е въпрос на доверие! Това на практика означава разбиване на дисциплината на валутния борд!
Не мисля, че вземането на заем ще застраши системата на валутния борд, но ще направи малка пробойна в доверието. Не го прогнозирам, но вероятно този фактор ще бъде включен в оценката на кредитния рейтинг за България. Дисциплината е запазената марка на страната ви. Единственото положително, което България има, е валутният борд и плоският данък. Всичко друго е негативно – София е една от водещите столици на корупцията в света и това го пише в цялата международна преса. Споменах статиите на „Икономист“ и „Експрес“. После излезе нашият Ню Йорк Таймс с голяма статия, че България е най-замърсената държава в ЕС. И питате за инвестиции! Гледах едно специализирано телевизионно предаване в Холандия миналата седмица. То показваше как се прахосват парите в ЕС. Холандците бяха избрали за пример България – за онези инфраструктурни проекти, в които се наливат излишни пари, за строежа на мостове, които не водят до никъде, за стадиони, които не работят и т. н. На фона на тази негативна серия, единственото хубаво е валутният борд. Затова не правете нищо, което да застраши тази система. Аз твърдя, че дори малки заеми са показател, че това правителство няма нужната дисциплина, за да вземе правилното решение.
На практика от 1997 г насам, при всички предишни правителства и дори при предишния кабинет на социалистите, дисциплината беше доста добра. Сега, намерението за кредит ми показва, че това правителство има проблем с дисциплината. Ако погледнете Индекса на мизерията, след икономическия срив през 1997г. правителството на Костов имаше добри резултати, но те се дължаха на въвеждането на валутния борд. След това кабинетът на Симеон също се представи много добре. Индексът се влошаваше всеки път, когато на власт идваха социалистически правителства. И сега не съм впечатлен от това управление във всеки един аспект – дори за дребни технически неща като прогнозата за икономически растеж: просто никой не потвърждава тази прогноза. Искрено се надявам да се сбъдне и българската икономика да нарасне с 1,9%, но изобщо не съм убеден, че това ще се случи.
