Чужденците ще могат свободно да си купуват земя у нас след 1-ви януари 2014-а година. Тогава изтича гратисният период, от който страната ни се възползва при влизането си в ЕС. По неофициална информация браншови огранизации в земеделието вече търсят варианти срокът за забраната да бъде удължен.
В предаването "Преди всички" проф. Веселин Бояджиев от Катедра "Социално-икономическа география" в СУ "Св. Климент Охридски" изрази притеснение, че липсват дебати в обществото по темата.
Уговорките, с които ние приехме изискването да имаме срок до края на тази година да се забрани купуването на земя от чужденци, тези съображения, които имахме, не се изпълниха. Когато предстоеше влизането в ЕС, беше изтъкнато, че през този преходен период от 7 години цените на българската земя ще се изравнят с тези от Централна и Западна Европа – това изобщо не е така, разликата в цените е десетки пъти. Беше изтъкнато, че ще бъдат защитени интересите на българските собственици – не виждам това как е станало. Беше казано, че ще имаме готов кадастър и завършен имотен регистър – това изобщо не е така. Ние имаме най-дребното земевладение в Европа и се върнахме на равнището на Втората световна война.
Държавата досега наблюдава как чужденците влизат в България като собственици, но влизат през задната врата, смята Бояджиев. Той добави: За съжаление нашата държава не е способна да изясни какъв е делът на чужденците и каква земя те получават. Няма ясно дефинирани крайни цели, които да бъдат одобрени от интересите на българското общество. В цяла Източна Европа, в Азия китайци, катарци, саудитци масово купуват земя. Земя купуват и у нас, и в Румъния. Те правят това, което ние бихме могли да правим, и то по-добре. Имаме най-евтината земя, а цените на международния пазар на храни растат. Ние бихме могли, по мнение на мои нидерландски колеги, да произвеждаме храна на територията на страната, която да изхранва около 40 млн. население. С идването на тези чужденци аз се страхувам, че ще се затормози развитието на българските собственици. Ходът за развитие на българското земеделие страхувам се, че ще остане на сегашното незадоволително равнище.
В сегашните управляващи среди е имало идея да се наложи мораториум до 2016-а, но е надделяло противното мнение – да се откаже, подчерта Бояджиев и добави мнението си, че българските собственици трябва да имат предимство. Държавата трябва да се заеме да подпомага действителната поземлена реформа, категоричен е той. По думите му не можем да минем без поземлен данък. Според него е много важно държавата да намери начин да организира инвентаризацията на всички земи.
Борислав Петков от Асоциацията на собствениците на земеделски земи припомни, че чужденци купуват у нас земи от началото на 90-те години.
Изтичането на мораториума през 2014-а година е заложено. От тук нататък българската държава, в лицето на Народното събрание, може да вземе решение той да бъде удължен. Практически този мораториум в момента е недействащ, тъй като който желае да си купи земеделска земя, може да го направи, регистрирайки една фирма на територията на Република България.
Според него към момента няма интерес за закупуване на земя у нас от чужди инвеститори.
Нашата асоциация е на мнение, че за да отпадне този мораториум, трябва нещата да бъдат подредени и когато отворим вратите си за чуждестранните физически лица, ние трябва да можем да предложим нещо, което е структурирано, което струва нещо, а не после да казваме, че сме си продали земята на безценица. Тя струва толкова, колкото струва наистина, защото е разпокъсана, без поливни съоръжения, без инфраструктура. Тя не представлява интерес за който и да било инвеститор, дори за българските инвеститори.
Според него трябва да има орган в държавата, който да регулира поземлените отношения и активно да участва на пазара на земеделска земя. Той добави мнение, че поземленият данък ще е много скъп в сегашната ситуация при тези поземлени отношения.
Интервютата чуйте в звуковите файлове.
