Засилване на политическото и икономическото сътрудничество и надграждане на двустранните отношения между София и Белград са очакванията на новоназначения посланик на Сърбия у нас Негово превъзходителство Владимир Чургус преди очакваното посещение в София на президента на Сърбия Томислав Николич.
Той сподели и първото си впечатление от България:
Първото ми впечатление е, че съм си като вкъщи. София и Белград са много сходни и си приличат по много неща - като младите хора, ресторантите и кафенетата, в които ходят, също така и по-възрастните, които имат спомени за добрите времена от недалечното минало. И прекрасните паркове, които има в България, а Белград няма за съжаление. Кухните ни са почти същите, а за мое удоволствие виждам и сръбска скара в страната ви. С първите приятелства, които създадох, наистина вече се чувствам като у дома.
Чургус заяви, че страната ни е сред приоритетите във външната политика на Сърбия:
Външната политика на Сърбия е обърната към съседите, към Балканите и общото сътрудничество. И затова България се намира в първата редица на приоритетите на сръбската външна политика, както и останалите балкански държави. Също така друг приоритет е EC, към който Сърбия се стреми много сериозно и работи за присъединяването си. А там е и България. Така че по тези два показателя България е важна за сръбската външна политика. Ние целим с нашите български партньори и приятели да изградим едни качествени отношения, които ще ни помогнат заедно
с региона, в който живеем, да направим крачка напред. И искаме да го постигнем не само заради себе си, но и за да стане по-силен целият ни регион в полза на Европейския съюз.
Запитан за посланията, които Николич ще отправи при визитата си в София, дипломатът каза:
Първото послание е това, че отношенията със съседите е параметър за всички по-нататъшни отношения. Очаквам разширяването на иначе добрите ни политически контакти. Очаквам също така откритост в диалога между двамата президенти Росен Плевнелиев и Томислав Николич. Очаквам не да отворим вратите ни, защото те са отворени, а едно по-голямо засилване на сътрудничеството в областта на икономиката. Така ще надградим отношенията си, което ще подобри качествено живота на българите и сърбите. По този начин се надявам да допринесем заедно за развитието на стабилността на региона ни.
На въпрос вървят ли Западните Балкани към помирение в отношенията си от сложното минало, дипломатът, който е от архитектите на подобряването на отношенията между Сърбия и Хърватия, каза:
Западните Балкани нямат алтернатива. Както добре знаете от историята, много интереси на различни сили са се пресичали в този регион и често държавите в него са били употребявани с користни икономически цели. Мисля, че сега страните от Западните Балкани добре разбраха, че това не е в техен интерес. Със сигурност знам, че България и Сърбия желаят да се стремят към все по-добри връзки на Балканите. Тъй като споменахте работата ми в Хърватия, това бяха трудни моменти по много причини. Това са два народа, които са живели заедно в един дълъг период, след което се стига до раздяла. Но се надявам, че сме успели да разберем, че без сътрудничество, взаимно помирение и разбиране не може нито Сърбия, нито Хърватия. Днес между Белград и Загреб има добри отношения, но все още съществуват сили, които пречат на това. Да, в Загреб прекарах пет години и мога да бъда доволен от постигнатото там.
Българското малцинство в Сърбия може да бъде мост на отношенията между двете страни, смята дипломатът:
Те винаги са мост между две държави и трябва да бъдат такива. За съжаление ситуацията е такава, че граничният регион, в който се намира българското малцинство в Сърбия, е слабо развит. Но същото се вижда и от другата страна на границата. И точно това трябва да се превърне в мост, двете държави с общ договор да инвестират в този регион. Ако сами не можем, нека се опитаме да го направим чрез европейските фондове, за да постигнем повишаване на стандарта на хората, живеещи там. Защото не е важно дали си представител на националното малцинство, или си сърбин в Димитровград, а дали и двамата могат да живеят добре. И докато това не стане, те няма да бъдат доволни, независимо дали са сърби или българи. Когато помогнем за тяхното развитие, смятам, че те ще се чувстват много по-добре. В тези региони има голямо текучество на населението, както при сърбите, така и при българите. Те отиват да търсят по-добър живот другаде. Ако осъществим това, за което говорих, те ще могат да останат по своите краища, ще имат работа и ще бъдат доволни. В разговорите, които имах с президента ви г-н Плевнелиев, схванах, че можем да работим заедно. Винаги има и дребни, административни проблеми, те са решими и ще бъдат решавани. Мисля, че българското малцинство в Сърбия се ползва с уважение и има напълно еднакви права с останалите хора. Не сме имали някакъв сериозен проблем. Затова и казвам, че в бъдеще малцинството ще е един добър мост на сътрудничество между двете страни, но не и единственият. Единствената важна промяна, според мен, е да се осигури основа за едно нормално съществуване. Когато можеш сам да произвеждаш и да имаш приходи в общината ти, сам можеш да решаваш в рамките на местното самоуправление за какво да отделяш средства. А иначе, докато разчиташ на финансиране от централната администрация, винаги ще има проблеми. Това е единственият истински път за развитие в граничния регион, където живеят от едната и от другата страна сърби и българи. Двете страни желаят да дадат пример, че успешното сътрудничеството е важно за общото засилване и подобряване на региона. А пътят, по който Сърбия очаква подкрепа от България, е свързан с европейската интеграция. Сърбия е в началото на преговорния процес и от нейните отношения със съседите зависи дали този път ще бъде бърз или бавен. Белград не бърза по него. Опитваме се да изградим страната си въз основа на същите принципи, които са залегнали и в Европейския съюз, и да повишим икономическия стандарт на населението ни. Чрез сътрудничеството се откриват много възможности, като започнете от износа за трети страни и стигнете до развитието на цялостното положение на населението. Политическите отношения могат да бъдат много добри, но без икономика в тях те по същество не биха се развивали. Посланието на президентът на Сърбия ще бъде насочено към тези въпроси. За миналото вече твърде много разговаряхме и мисля, че сега е много важно да гледаме в бъдещето и да работим за него.