При неблагоприятното развитие на ситуацията в Сирия България преди всичко трябва да следи реакциите на нашите евроатлантически партньори и да съдейства в рамките на възможностите си за изработване на общите позиции както на ЕС, така и на НАТО. Правим такива усилия и следим интензивно развитието на диалога по този въпрос. Това каза премиерът Пламен Орешарски в Народното събрание.
Нашето внимание трябва да бъде насочено преди всичко към сирийските граждани, които са жертва на конфликта. Във връзка сме с ЕК, с посланиците на ключовите ни евроатлантически партньори, също с нашия комисар Кристалина Георгиева. Имаме набор от решения. Те са насочени към една подготовка на всички институции в България в очакване на евентуална бежанска вълна. На този етап притокът на мигранти трудно може да се характеризира като вълна, но ние трябва да вземем всички необходими мерки, така че да бъдем подготвени и за лошо развитие на ситуацията в Сирия. Надяваме се, че политическият диалог и дипломатическите средства ще предрешат изхода на кризата, за да не се стигне до по-нататъшно ескалиране на ситуацията в Сирия и от тази гледна точка да се минимализират негативните ефекти върху нас както като миграционен поток, така и като други рискове, които биха били заплаха в определена степен за нашата национална сигурност, ако щете и за икономическото ни развитие. /.../ Миналата седмица свиках Съвета по сигурността към МС, чухме мнението на всички специализирани служби в това отношение, обсъдихме възможни действия, рискове и решения и сме форматирали такива решения, направили сме кризисен щаб, който следи внимателно ситуацията.
Засега повод за драматизъм няма, но има засилена миграционна вълна и има рискове да се реализира такава вълна, подчерта премиерът Орешарски. Той добави, че интензивно се подготвят институциите, за да се посрещнат хората, които търсят място за пребиваване не по своя воля.
Никой от нашите евроатлантически партньори досега не е поставял въпроса за евентуално участие на България в каквито и да е инициативи в региона на Сирия. /.../ Политическото решение на кризата е най-приемливо и би създало най-добри предпоставки за по-дълготрайно уреждане, а не за разрастване на конфликта, което, от друга страна, е най-същественият риск при по-твърди намеси от когото и да било в конфликта в Сирия. За тази цел най-адекватно решение би било едно обединение в Съвета за сигурност на ООН по отношение на намиране на път за излизане от кризата, коментира премиерът.
Засилен контрол по границите вече е осъществен. Дори обсъждаме в екстремни ситуации и варианти за затваряне на границите. Разглеждаме това като крайна и не особено ефективна мярка, защото принципите на хуманизма не предпоставят, че ние ще гледаме от другата страна на границата майки с деца и ще се придържаме към някакви твърди принципи за затваряне на границата. Що се касае за капацитета. Това е нов проблем за българската държава. Досега не сме се сблъсквали под каквато и да е форма с масови бежански вълни. Проучваме възможността да потърсим и от ЕК, и от други агенции към ООН на първо време техническа помощ при евентуално ескалиране на бежанската вълна. Не бих искал да се ангажирам с прогнози, но при евентуално наличие на такава вълна до края на годината, проучваме и възможността за следващата година да бъдем подпомогнати и финансово. Много би ми се искало тези сценарии да не се сбъднат, заяви още Пламен Орешарски и добави:
Досега е имало ограничени случаи на залавяне на бежанци, които искат статут, и по международните спогодби ние не можем да направим нищо друго, освен да ги настаним в бежански центрове и да им окажем необходимото съдействие. Преобладаващата част от сирийските граждани в България са преминали през официалната граница, но има и такива, които нашите гранични власти са задържали и те също са в бежанските центрове.
Той е категоричен, че не трябва да се допуснат радикални елементи в страната. В приемните пунктове се прави цялостна проверка на лицата, които влизат в страната.
Имаме проблеми със сградния фонд, бежанските лагери са запълнени. В ход е оглеждане и намиране на най-подходящите сгради, обясни Орешарски.
Затварянето на границата не решава въпросите, които стоят на дневен ред във връзка с неблагоприятното развитие в Сирия, добави премиерът.
По данни до тази сутрин преобладаващата част от страните-членки на ЕС и НАТО са в процес на изработване на позиции. Позицията на България не е първа, но е напред в този списък. Повечето страни са заели изчаквателна позиция, обяви министър-председателят. Той подчерта:
Остават в сила няколко сценария. Най-желаният от всички е постигане на дипломатическо и политическо решение. Второ – операция с мандат на ООН. Трето – коалиция на желаещите. Най-вероятно е да бъде реализиран ограничен удар от страна на САЩ в коалиция с други съюзници, като няма яснота за времето - кога да се случи. Малко вероятно е да бъде постигнато съгласие за резолюция на СС на ООН. Среща на министрите на външните работи ще се състои на 6-и и 7-и септември във Вилнюс. На нея ще присъства държавният секретар на САЩ Джон Кери.
За първите осем месеца на 2012-а г. бежанците от Сирия са били 542, а за първите осем месеца на тази година - те са 3448, обяви още Пламен Орешарски и добави: Повече от шест пъти се е увеличил броят на сирийските граждани, които искат временно пребиваване в нашата страна. Заплаха за икономиката и финансовата стабилност – безспорно тя идва не само и единствено заради по-високите разходи, които ще бъдат бреме за нашия бюджет, колкото най-вече от очертаващото се поскъпване на петрола и еквивалентите, което при всички случаи ще влияе неблагоприятно върху нашата икономическа ситуация.
Към днешна дата нямаме бежанска вълна. Това, че има увеличение, още не е бежанска вълна, изтъкна Пламен Орешарски.
Тази година няма как да вземем финансова помощ. Това, на което ще можем да разчитаме, е техническа помощ от гледна точка на ниския ни опит в справяне с тези ситуации. За финансова помощ нека говорим на по-късен етап, когато се реализира определен негативен сценарий.
При евентуално повишаване на цените на петрола крайният ефект върху икономиката ни ще е негативен, категоричен е премиерът и добави: На този етап не сме предприели никакви реални стъпки, правим анализи при какви равнища на цените на горивата, какви ще бъдат ефектите и как бихме могли да преструктурираме разходи. Подготовката е по-скоро аналитична.
