Вече доста време има не два, даже много повече светове в България. Имам чувството, че малко още не разбираме колко са различни и какви са мотивите, които влизат в поведението на тези различни светове. Това заяви в предаването "Преди всички" политическият психолог Антоанета Христова.
Самият факт, че вчера видяхме 350 000 подписа в подкрепа на правителството, доказва, че има и една невидима България, която още не е много ясна и разбираема, извън тази, която е намерила силите си да покаже съвсем почтено какво иска. Точно неизразяването докрай на причините - защо изглеждат като подкрепящи правителството, крие дълбокото неговорене за това как са структурирани хората, от които е съставена България в момента. Почти няма в България хора, които подкрепят правителството или правителствата под каквато и форма да се появят те и в какъвто и състав да се появят те, защото отрицанието към случвалото се до този момент е толкова голямо, че почти не се вижда алтернатива и възможност да се роди, да се появи отнякъде нещо удовлетворяващо или което да разреши проблемите. В момента много голяма част от тях са движени от чиста емоция, която е стигнала до омраза към предишното правителство, други към същата емоция и пълен отказ да приемат сегашното правителство. Затова на площада търсим хората, които ще започнат да говорят, търсим тези, които вероятно по някакъв начин ще формират в главата ни нова партия. Проблемът е, че в тази нова партия няма пълна нагласа, че тя би могла да реши задачата, пред която е изправено българското общество. Тук идва липсата на изход.
Диалог се нарича, защото има чуваемост. В процеса на чуваемост има един много важен момент – да разбереш какво не можеш да престъпиш. Ако двете страни, които влизат в диалог, имат искания, с които те не могат да направят компромис и те по своята същност не могат да бъдат преодолени, за да започне диалогът, тогава не може да започне диалог. /.../ Всеки живее в собствения си свят и иска да си постигне своето, без да се съобрази с другите, коментира Христова и добави в този смисъл, че не вижда възможност за диалог.
Ако има обаче един момент, в който двете страни могат да разберат, че път нататък няма, тогава или едните трябва да приемат това правителство, или другите да разберат, че трябва да подадат оставка. Може би още не сме стигнали до този етап. Още сме в процеса на вървене към момента, в който едната страна ще направи отстъпка. Тогава този, който го направи, наистина ще се почувства много убит отвътре и тогава дълго време няма да може да се вдигне. По-полезното отстъпване е на правителството. За първи път гражданското общество излезе на улицата и каза, че иска да промени нещата. Убиването му в зародиш е грешка от гледна точка на моралното функциониране на държавата. Това ще има много тежки последствия. /.../ Хората, които излязоха, усетиха силата си, т.е. те ще усетят слабостта си, ако не успеят. Много е важен резултатът. Ако говорим за това от какво зависи за в бъдеще те да излизат, това е от успеваемостта им в момента.
Цялото интервю на Веселина Миланова с Антоанета Христова можете да чуете от звуковия файл.
