Безкрайно многото лица на солидарността - това е най-запомнящото се от протестите в турските градове според журналистката Еми Барух, която в продължение на една седмица беше сред демонстрантите в Истанбул и Измир.
Хронологията на конфликта се знае, ще бъде анализирана, но човешкият поглед вижда лицата на протеста. Това са млади, образовани, енергични и решими млади хора. Те са подкрепяни от родителите си и от техните родители. Това са три поколения хора. В 9 часа вечерта всеки с каквото има започва да ръкопляска, да чука, да бие барабанче, седящите в кафенетата стават и ръкопляскат. Това е задочен поздрав към онези, които са на площада и стоят срещу водните струи и сълзотворния газ. Бруталността на полицията обедини хората, разказа Барух.
В звуковия файл можете да чуете интервюто с Еми Барух, а също и кореспонденцията от Анкара на пратеника на БНР Николай Кръстев, където в момента се водят основните сблъсъци между полиция и протестиращи.