Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
ЕС е най-сериозно пиещият регион в света. Годишната консумация на чист алкохол от пиещия европеец стига 15 литра. Почти половината от този алкохол се консумира под формата на бира, а останалата половина се поделя между виното и спиртните напитки - това се твърди в доклада "Алкохолът в Европа: обществено-здравен подход", изработен от Института по алкохолни изследвания в Лондон по поръчка на Европейската комисия. Авторите започват изследването с пресмятане на материалната и нематериалната цена на алкохола за европейската общност. Икономическата роля, която играе алкохолната индустрия е значителна. Освен печалба, алкохолът създава и голям брой работни места - така се изчислява общата материална цена. Нематериална цена на алкохола представлява стойността, която хората приписват на болката, страданието и загубата на живот в резултат на криминалните, здравните и социалните щети, причинявани от алкохола. При сравнение на двете стойности, съотношението вреда - полза е 2 към 1 в полза на вредите. Пиенето до пиянство варира в различните части на Европа като сравнително по-малко са южно-европейците, които съобщават за напиване всеки месец. Когато авторите на доклада изследват нагласите към т.нар запои - пиене над определен брой питиета по един и същи повод., се стига до извода, че всеки месец 40 млн граждани на ЕС си "пийват повечко", а около 100 млн правят запои поне веднъж месечно. Загубата на контрол е основният симптом за поставянето на диагнозата алкохолна зависимост - твърди доц. Соня Тотева, директор на Специализираната болница за лечение на алкохолизъм и член на Комитета по национални политики и дейности към Европейската комисия. В същия доклад се посочват нивата на строгост на различните политики спрямо алкохола по скала за оценяване, в която допустимия максимум е 20 пункта. Оценката се движи от 5,5 за Гърция до 17,7 за Норвегия. Най-малко стриктни са политиките в южните и източните части на Европа, а най-строги - в Северна Европа. По същата скала страната ни получава оценка под 5 - категорична е доц. Соня Тотева. Страната ни е единствената в ЕС, която не разполага със Стратегия за борба с алкохола и вредите, които той нанася на обществото. Европейска практика, според която 1 процент от приходите от акциза от алкохолните и тютюневите изделия трябва да се използва за профилактика и лечение на зависимостите, се зачита само като член от Закона за здравето. На практика сумата от тези данъци се вливат в националния бюджет и никога не са били използвани за лечението и психотерапията на зависими от алкохол - припомни доц. Тотева. Една от задължителните мерки в европейските политики спрямо употребата на алкохол е ограничаването на рекламните послания на алкохолни напитки в най-гледаното време на националните телевизии. Страната ни е пример за обратното. Сред добрите модели за превенция доц. Соня Тотева посочи скандинавски програми, които ангажират вниманието на младите със спортна активност, както и програми, които имат за цел да променят нагласите на шофьори, които са станали причина за пътно-транспортно произшествие, така че да преживят болката от загубата, която изпитват близките на жертвите.
