Властите в Тараклия инициираха процедура за получаването на особен административен статут. За този проблем пише и молдовският вестник "Панорама". В Тараклийския район живеят около 70 процента от молдовските българи. Кметът на Тараклия Сергей Филипов разказа в предаването "12+3" за искането на областта за национална, административна и културна автономност.
Това искане е още от 1993-а година. Беше издаден указ от тогавашния президент на Молдова за запазване на българската култура в Молдова и да се даде статус на този район. Сега в навечерието на 200-годишнината от създаването на Тараклия (на 6-и май) ние храним надежда, че областта може да стане национален културен район в Република Молдова. Това не е искане за автономия, то не е сепаратистко решение. Надяваме се това название да ни определи като отделна етническа група в Молдова и този статут да ни придаде повече значимост в Молдова, да запази нашите културни корени, да ни помогне да съхраним езика си. Новоприетото постановление за оптимизиране на училищата обаче не съответства на нашите интереси.
Промяната на териториалното устройство в Република Молдова от преди една година предполага някои от районите да бъдат обединени. Това засегна много Тараклийския район. По тази стратегия на централизация и окрупняване на районите Тараклийският район се предполага да премине към съседния, където като дял българите биха били едва 6 процента, а това ще ги подложи на асимилиране.
Българите от Тараклия се надяват да бъде приет особен статут на етнически и културен район, който да ги запази като административна териториална единица. Те не се сравняват със съседния Гагаузки район, където имат собствен парламент и искат автономия. Техните искания са по-различни.
Повече за проблемите на бесарабските българи в Тараклия можете да чуете в интервюто на Николай Кръстев и Даниела Якова със Сергей Филипов в звуковия файл.
