Когато Сърбия прие ЕС да бъде посредник между Белград и представителите на времените институции в Прищина, ние се надявахме на Брюксел да бъде конструктивен партньор, който да взима равноправно участие и да оказва натиск върху едната и другата страна в този процес и да се стигне до компромисно решение за двете страни.
Това каза по повод неуспешното развитие на диалога между Белград и Прищина за урегулирането на отношенията Миролюб Арсич - председател на Парламантарната група на Сръбската Прогресивна Партия, която е най -голямата в сръбската Скупщината. Според него предложеното за урегулирането на отношенията с Прищина е унизително:
Може да се каже, че това бе унижение за Сърбия. Временните институции в Косово направиха предложение на Белград, за което Брюксел не нито каза „да“, нито „не“, а само че трябва да се постигне споразумение. По този начин Сърбия не желае да води преговори. Ние смятаме че трябва да бъде намерено общо решение на въпроса, а не да се чуват само исканията на една от страните. Трябва двете страни да работят за постигането на договор, а варианта „вземи или остави“ не е донесъл на никой нищо добро. Дори и да бе подписан, Сърбия нямаше да има необходимите политически инструменти, за да може да го контролира за в бъдеще.
Арсич коментира и отказа на Косово да приеме искането на Сърбия да бъде сформиран съвет на сръбските общини в Северно Косово с широки правомощия в областта на сигурността, образованието и здравеопазването:
Сърбия не води тези приготви заради статута на Косово, защото конституцията на Република Сърбия е доста ясен и категоричен, казвайки, че Косово е част от Сърбияь. Сърбия иска да прехвърли част от правомощията си на косовските институции. Важно е да се създадат условия за развитие и гарантиране на правата на сръбската общност в Косово и Метохия и желанието ни е да се даде това чрез автономия. Прищина искаше да изиграе нашата добронамереност и на основата на някакъв техен закон за местното самоуправление да присъединят към районите със сърби и някои общини с албанско население и да променят етническия състав и баланс в този регион. Това е абсолютно неприемливо за Белград. Така дори в този район те пак да бъдат станат малцинство.
Политикът не изключи възможността диалогът между Белград и Прищина да бъде върнат от ЕС в ООН, каквито гласове се чуват в Сърбия:
Това засега е теоретична възможност. Ако се стигне до това, би било добре, но ЕС трябва да вземе решение. Сърбия, с подписването на редица документи през последните години, се е съгласила именно ЕС , като регионална организация, да посредничи в постигането на споразумение. Така че, за да се върне диалогът, ЕС трябва да вземе отношение по този вариант.
Казаното от президента Томислав Николич, че ако не бъде постигнат успех в диалога между Белград и Прищина, трябва да се проведат предсрочни парламентарни, Арсич коментира така:
В този момент предсрочни парламентарни избори в Сърбия най-много биха отговаряли на Сръбската Прогресивна Партия заради голямата популярност, която тя има в момента. Не съм сигурен обаче дали те са необходими на Сърбия в трудната икономическа ситуация в която се намира.
Относто думите на вицепремиера Александър Вучич, че е вероятно че Сърбия няма да получи коро дата за започване на преговори с ЕС, той каза:
Що се отнася до Сърбия, тя е изпълнила всички условия за започването на преговорите. Единственото което остана са политическите моменти, върху които Сърбия няма влияние. Белград, дори когато става въпрос за Прищина и косовските институции, демонстрира добра воля да се намери решение на този проблем. Не успяхме, не защото не искахме, а защото отсрещната страна не пожела това. При всички положения ЕС ще вземе решение по отношение на Сърбия, водейки се от тези политическите условия и критерии, които са поставени.
