Няма отклонение от обичайния модел на поведение на режима в Пхениян, освен ескалацията и серията от провокации- не само заплахата за изстрелване на една или повече ракети, но и заканите за атака срещу южна Корея. Това е надграждане на досегашната стратегия. Досега Пхенян бе по-страхлив и не повишаваше толкова много натиска върху юга. Моделът на изнудване с цел да се постигнат отстъпки от Запада е абсолютно идентичен с предишните инциденти и поведение на Северна Корея. Не мисля, че някой вярва, че северна Корея иска целенасочено да атакува своите съседи, но ако например ракетата се приземи на Японска територия, това ще бъде сериозно предизвикателство за Япония и нейния американски съюзник. Ако японците опитат прихванат севернокорейска ракета безуспешно, това ще дискредитира японската система за противоракетна отбрана, ако пък бъде прихваната, това може да притесни северно корейците и те да го приемат като провокация. Така може да се стигне до задълбочаване на конфликта и дори до военен сблъсък.
Това каза в предаването "Събота 150" по "Хоризонт" Джон Свенсън-Райт, специалист по въпросите на сигурността в Азия, асоцииран изследовател британския Кралски институт по международни изследвания и преподавател във в Университета в Кеймбридж. Той допълни:
Важно е да се отбележи, че надеждността на САЩ като възпиращ фактор в целия регион се крепи на волята им да отговарят на силата със сила. Когато през 2010 г. Северна Корея обстрелва южнокорейския остров Йонбьон, правителството н Сеул беше критикувано, че не е отвърнало по начин, който да демонстрира военните възможности за отпор. Според мен, сега Южна Корея и САЩ няма да имат избор, освен да отвърнат пропорционално на всяка атака.
Според експерта има достатъчно данни, че Пхенян може да се сдобие с между 4 и 12 атомни бомби, но не е ясно дали разполага с технологията да ги изстреля с ракетен носител. Въпреки това, за международната общност е важно да приеме, че Северна Корея е ядрена сила. Джон Свенсън-Райт коментира и целите на Пхенян:
Северна Корея е страна, където намеренията на ръководството са непредвидими. От една страна, Ким Чен-ун иска да обедини нацията срещу заплахата от външен враг, който легитимира неговото управление. От друга страна, това е начин за Северна Корея да принуди САЩ да седнат на масата и да преговарят по редица въпроси – не само за ядрената програма, а и за конвенционалната военна сигурност. Търси се и политическо признание за прекратяване състоянието на война между двете Кореи и замяната му с някакъв мирен режим или мирно споразумение. Разбира се това се обвързва с нуждата от икономическа помощ. Нормализиране на отношенията със САЩ би позволило икономически връзки отвъд тези с Китай.
