Въпреки че статуквото остава, има шансове да се промени отношението към страната ни. Има ясни послания за това, дадени по време на дебата на ЕП за Шенген в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, смята евродепутатът Светослав Малинов.
По време на дебата за Шенген отговорите на комисар Сесилия Малмстрьом и представителя на ирландското председателство на ЕС Алън Шатър са били, че техническите критерии за присъединяването на България и Румъния са изпълнени. Въпреки това необходимото единодушие в Съвета не е постигнато. Някои държави-члеки настоявали за допълнителен напредък в борбата с организираната престъпност, корупцията и независимостта на съдебната система:
От една страна, стоят техническите изисквания, които ние сме изпълнили, но от друга страна, стои политическо недоверие.
Малинов е категоричен, че новото правителство трябва да повиши политическото доверие към България, но до края на годината не можем да се надяваме за решение по Шенген. Ако обаче политическата нестабилност у нас продължи, Шенген ще остане на заден план:
Ще има общо усещане за движение надолу, ще има обща несигурност. Най-вече част от мерките, свързани с конкретните проблеми, които чухме, на хората от протестите – тези мерки ще бъдат сложени следващите 6 месеца. Така че разговорът за Шенген ще бъде един лукс.
Напълно възможни са съвместни усилия на евродепутати от България и Румъния, за да се изясни напълно проблемът с чуждестранните студенти в Англия, в това число и българските младежи, които се оплакаха от дискриминационно отношение, породило различни изказвания в ЕП. Малинов обаче коментира, че последните данни за емигрантската вълна от България изненадали евродепутатите:
Някой систематично ги е лъгал за милионите емигранти от Източна Европа и България. Оказа се, че цифрата е много по-малка, голяма част са студенти, съвсем очевидно допринасят за благото на икономиката, а не крадат социални помощи.
Темата за емигрантите коментира и политологът Владимир Шопов в интервю за рубликата "Евранет Плюс".
Въпросът за емиграцията има дълга предистория. Една от големите теми, които се коментираха и по време на преговорите, беше свързана точно със свободното движение на хора. Така че тази тема винаги е присъствала. Сега стана особено актуална по няколко причини, свързани и с икономическата ситуация в голяма част от старите страни-членки, свързана е и с разклащането на модела и както знаем, винаги когато има различни кризи, хората поглеждат към собствената си нация и винаги в такава ситуация се получава особена острота по въпроса кой да се допуска в обществото и при какви обстоятелства. За съжаление, на втори план остават реалните аргументи. Това каза политологът Владимир Шопов в предаването "Преди всички".
Имаме едно натрупване на това усещане за несигурност, което искам да кажа, че има известни основания в предисторията. Специално във Великобритания се оказа, че има много голямо недооценяване на тази първа вълна, която се получи след 2004-та година, когато официалните данни, които тогавашното лейбъристко правителство даде за очакванията за емигранти от новите страни–членки, бяха около 16 хил. души, а дойдоха стотици хиляди. Част от това възприятие в очите на голяма част от британците има своето основание. Втората причина е, че емиграцията започна да става приемлива политическа тема за много партии, които доскоро се опитваха да я задържат на по-близък план, коментира още Шопов.
Репортажа на Даниел Инков и интервюто с политолога Владимир Шопов чуйте в звуковия файл.
