Мерките за подпомагане на най-уязвимите групи ще бъдат приети въпреки решението на работодателите да напуснат Националния съвет за тристранно сътрудничество. Заседанието на Съвета започна и се излъчва пряко на интернет страницата на Министерския съвет.
Позицията на четирите национално представителни работодателски организации - КРИБ, БСКА, БТПП и АИКБ - да напуснат Тристранния съвет е принципна и e само знак на протест. Чисто формално работодателите нямат претенции към служебния кабинет и той може да определи антикризисните мерки и да разпредели 41 млн. лева за най-бедните и без санкцията на бизнеса. Бизнесът протестира срещу поправката, приета по настояване на лидера на РЗС Яне Янев, да се разшири кръгът на лицата, които декларират в Сметната палата имуществото си. В последния си работен ден парламентът реши декларации да подават и представители на неправителствени организации и синдикати. Бизнесът смята, че след като не получава държавна субсидия, не е редно да декларира притежаваното и отказва да участва в НСТС, докато не се отменят текстовете в Закона за публичното имущество, гласувани непосредствено преди разпускането на 41-вото НС.
Заседанието на Тристранния съвет беше официално открито от вицепремиера Деяна Костадинова. Думата от името на работодателите взе председателят на Българската търговско-промишлена парата Цветан Симеонов, който в началото декларира, че работодателите застават зад изработените антикризисни мерки, които трябва да дадат глътка въздух на най-бедните слоеве от населението. След това той обяви, че работодателите напускат заради законовата поправка:
Съществуват в работодателските среди реални опасения, че те ще бъдат под натиск и обект на рекет и спекулации. С допълнението, което беше прието към закона в последния момент, се създават условия за натиск и върху всички членове на нашите управителни органи - и политически, и криминален. Убедени сме, че тези промени са опит за недопустим политически натиск върху демократичните основи на гражданското общество.
Работодателите ще атакуват тази законова поправка и през Конституциония съд, заяви по-късно и заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков:
Все още не сме изчерпали всички законови възможности, които дава Конституцията на Република България. Вие знаете, че се обърнахме с искане за вето върху публикаването на този закон. Много е вероятно да упражним правото си за сезиране и на Международната организация на труда, по-специално комитета, който наблюдава правото за свободно сдружаване, създаден във връзка с изпълнението на ковенция 98 на МОТ.
Заседанието на Тристранния съвет продължи в двустранен формат - държава и синдикати, а лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев обяви, че ще декларира своето имущество, но напускането на работодателите компрометира работата на НСТС:
Но в случая легитимността на този орган практически е компрометирана и той не може да продължава своята работа. Оттук нататък може да има двустранни срещи, на които ние да изразяваме позиция, но не и като орган, който е формулиран по закон.
Вицепремиерът Деяна Костадинова обясни, че работните групи, които гледат антикризисните мерки, ще продължат да работят въпреки отказа на работадателите да участват в Съвета, за да се предприемат и допълнителни мерки спрямо бедните.
Това, за което настояват от КНСБ, е вдигане на минимална работна заплата. Николай Николов от КТ "Подкрепа" също каза, че синдикатите не се отказват от искането си за повишаване на минималното възнаграждение от 310 до 330 лева в средата на годината.
Синдикатите нямат намерение да се оттеглят от диалога, защото смятат, че в момента е важно да се води такъв по мерките за подпомагане на бедните, заяви за "Хоризонт" лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Синдикатът има претенция, че държавата не осигурява достатъчно средства за социалния пакет и ще настоява да се увеличи минималната заплата, както и да се дадат добавки на "работещите бедни" с доходи до 350 лева. Това може да стане под формата на ваучери за храна, коментира синдикалистът.
Работната група вчера реши, че добавки от 50 лева еднократно трябва да се дадат на майките, които получават обезщетение от 240 лева и на семействата на деца с увреждания. За хората, отпаднали от енергийното подпомагане, добавката да бъде около 65 лева. Голямата сума - 30 млн. лева се осигурява за субсидирани работни места за хора без квалификация и за млади безработни.
