Не смятам, че пътят кризата да бъде разрешена, е чрез свикването на Велико народно събрание и промяна в Конституцията. Притеснява ме това всякакъв тип проблеми да се решават с радикална промяна на Конституцията. Най-малко трябва да обърнем внимание на това, че казвайки, че е необходима радикална промяна на Конституцията, ние казваме много. Каква промяна, защо тя се налага? Когато започнем да задаваме такива конкретни въпроси, веднага се оказва, че първо, нито има общо съгласие по конкретни промени, нито има съгласие по регламентите, защо те се налагат, и честно казано, от всичко това, което чух дотук, не виждам в каква посока и защо трябва да минаваме през тази тежка процедура за промяна на Конституцията и то чрез ВНС. Това притеснение е чисто политическо. Така политологът Даниел Смилов коментира някои от исканията на протестиращите граждани в предаването "Преди всички".
Смилов коментира и темата за възможността да бъдат отзовавани депутати от Народното събрание: Утвърдените демокрации в света, от тези, които използват такъв модел, само Индия може би предлага модел с отзоваване. На практика във всички други утвърдени демокрации в Европа, в САЩ и т.н. се е наложил т.нар. принцип на свободния мандат и има много сериозни причини за това. Отзоваването се използва в държави като Казахстан и други места и тяхната демокрация не е спечелила от това кой знае колко. По отношение на намаляването на бройката на депутатите – това няма нищо да реши. Ще има някакво спестяване на средства и това е може би единственият аргумент, но резултатът няма да е кой знае колко голям. Големият проблем на българския парламентаризъм е, че парламентът има малък ресурс с малък собствен експертен ресурс, който дава възможност на депутатите да оценяват подробно това, което идва при тях като законопроекти от изпълнителната власт. Намалявайки още този ресурс, като съкратим наполовина депутатите, съкращаваме и възможността за смислена дискусия по законопроекти. Ако искаме един орган, който само да подпечатва решенията и предложенията на изпълнителната власт, нека да го съкратим още повече.
Политологът обясни, че не е възможно да бъдат забранени партиите, тъй като всички съвременни демокрации са партийни демокрации. Според него ефектът на мажоритарната система може да се прояви само при двупартийна система.
Гражданската енергия трябва да се насочи към това вътре в партиите да има много повече гражданско участие и чрез тях гражданите да опитват да изразяват тези най-различни искания, обясни Смилов.
Всяко служебно правителство трябва да има силен ангажимент към финансовата стабилност. В този парламент ще останат неизпълними задачи, някои от които са много важни. Едното е гласуването за АЕЦ "Белене", другото е назначаването на конституционен съдия, каза още той.
Според Смилов в оставащото време до изборите няма да се стигне и до решение на въпроса с монополите, защото идеите за това какво трябва да се направи в тази област не са ясни.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
