Оттеглянето на папа Бенедикт XVI беше истинска изненада. Независимо, че той наистина е доста възрастен и уморен, не очаквах неговото решение точно сега. Това заяви в предаването "Събота 150" италианският специалист по въпросите на Ватикана Марко Тозати.
За последната меса на папата тази седмица Тозати коментира: Беше нещо като послание, насочено към самата църква и нейните водачи. Сякаш иска да им каже – вашето поведение трябва да е многократно по-добро, чисто и почтено, защото когато сте в конфликт помежду си, църквата се обезобразява. /.../ Той говореше за лицемерието на някои хора в църквата, чието държание е напълно противоположно на техните проповеди. Те твърдят, че са християни, но не се държат като такива и не го вярват истински. Мисля, че посланието му беше по-общо, а не пряко свързано с неговото решение за напускане.
Истинският край на управлението на папа Йоан Павел II идва чак сега, защото всичките почти 8 години на Бенедикт XVI аз ги възприемам като едно продължение на делото на Йоан Павел II, коментира специалистът и добави: Йоан Павел искаше да покаже, че страданието и смъртта могат да се превърнат в християнски пример. С огромната си скромност Бенедикт искаше да покаже, че слабостта може би също е християнска добродетел. И двамата използваха по различен начин случилото се с тях, за да налагат християнската вяра.
Тозати смята, че няма никаква конспирация около оттеглянето на папа Бенедикт XVI от поста, а просто той вече няма сили. Той добави: Новият папа ще бъде свободен, т.е. вече няма да има обремененост от наследството на Йоан Павел II и Бенедикт XVI. Който и да е, това ще бъде нова страница за църквата за първи път от 30 години насам.
Ако трябва да избирам мото за понтификата на Бенедикт XVI, ще бъде подцененото управление. Много критика и разочарование се изразиха, но през това време бяха постигнати много важни неща, които обаче ще се разпознаят едва с течение на времето. Това е мнението на историка Клаус-Рюдигер Май. Той изтъкна някои неща, направени от Бенедикт XVI: Първо – той даде тласък на размислите по въпроса върху какви исторически основи се гради католическата църква. Второ – посочената от него обвързаност между разума и вярата. Трето – Бенедикт даде тласък и задълбочи диалога с източните църкви. Четвърто – със своето революционно оттегляне той отвори нова перспектива за папския престол, като отне част от неговата святост и му привнесе човещина.
Така ще се стигне и до политически последици за поста, защото за в бъдеще един папа ще може да мисли и за наследника на поста си. Преди това се ръкополагаха кардинали, разбира се имаше някакъв избор кой да бъде ръкоположен и кой не, но когато папите умират, те не са в състояние да повлияят върху това, което следва след тях. Така че с новата позиция – бивш папа, се открива нова перспектива. Рова е почти реформаторски подход. Със своето оттегляне, Бенедикт XVI направи голяма крачка с дълбоки последствия за католическата църква.
Клаус-Рюдигер Май подчерта, че голяма част от германците са впечатлени от решението на папата да се оттегли от поста. Той посочи също, че германците са имали много високи очаквания от папата, затова има и малко разочарование.
Политологът Кирил Карталов изказа мнение: Няма никакво прекъсване на линията, която Йоан Павел II поведе още от последните години на миналия век, и линията на Бенедикт XVI. Бенедикт притежава качеството да съхрани една вяра от чисто вътрешен план – нещо, което днес се подценява до голяма степен.
Карталов приема причините, посочени от папата за оттеглянето от поста му: Причината за възрастта, която той изтъква, е свързана и с безсилието от физическа гледна точка, но не и от морална да се справи с проблемите. Това ще бъде акцентът на следващите години. Най-вече връщането на вярата сред хората, на чистата, неопетнена вяра.
Той припомни, че още през 2005 година Бенедикт е казал за намерението си да обнови църквата и да направи вътрешна реформа в духовен план: Нормално е, когато има трудности, освен и физическото разположение, това не би било чак такава изненада. Карталов обаче не допуска, че някои кардинали са могли да окажат натиск, който да е стигнал до оттеглянето на папата.
Около Рацингер има кръг от кардинали, които са негови последователи. Един от тези кардинали се смята, че има голям шанс да стане следващият папа. Става дума за архиепископа на Милано кардинал Анджело Скола, посочи Карталов. Според него ще се направи всичко възможно следващият папа да бъде италианец.
Карталов смята, че е възможно да се стигне до ръкополагане на български кардинал, но това зависи изцяло от личните квалификации и критерии и в това отношение не може да се изиграе роля по дипломатически път.
Интервютата чуйте в звуковите файлове.
