През тази седмица се проведе втората среща между сръбския и косовския премиери Ивица Дачич и Хашим Тачи. Въпреки очакванията, че тази среща ще доведе до реалното прилагане на постигнатите договорености за контрола на граничните пунктове между двете съседни страни, това не се случи. Междувременно доминираното от сърби Северно Косово стана арена на сериозни проблеми в етнически разделения град Косовска Митровица – там избухнаха две бомби.
В интервю за предаването "Събота 150" бившият държавен секретар в сръбското министерство за Косово Оливер Иванович коментира: Това е само началото на преговорите и те са единственият вариант ние да задържим тази крехка стабилност по темата Косово. Много от нещата, които касаят ежедневния живот и бит на сърбите в Косово, не са решени и е очевидно, че въпреки своето присъствие международната общност не е успяла да даде необходимите гаранции. И затова смятам, че сърбите от Северно Косово трябва да бъдат включени в преговорния процес. Те трябва да получат иначе и допълнителни гаранции за тяхното оставане в Косово. Преговорите са в самото начало. Има редица неясноти в договореностите и затова те трябва да бъдат решени, премахнати и е необходимо да бъдат обяснение от премиерите Дачич и Тачи.
Запитан кой вариант би бил най-добрият за решаването на въпроса за Северно Косово, Иванович отговори: Най-добре е да бъде приложен вариантът за съвместно управление на граничните пунктове, но на полицейско равнище. Само това и нищо повече не трябва да се прави по този въпрос. Всяко допълване на още функции към този полицейски контрол на пунктовете може да доведе хората от този район да се чувстват заплашени, че са отцепени физически от Сърбия. А това те не биха желали да допуснат.
Междувременно през тази седмица Белград обяви, че сваля нивото на отношенията си с Трибунала за бивша Югославия в Хага заради оправдателните присъди на двамата хърватски генерали и бившия косовски албански лидер Рамуш Харадинай.
Според Иванович меко казано решенията и присъдите на Трибунала са странни:
Когато става въпрос за жертва на сърбите, за нея винаги има недостиг на доказателства. Тези решения предизвикаха сред повечето сърби сериозна негативна реакция, която ще бъде още дълго време предмет на редица коментари. Не е тайна, че сред сръбския интелектуален и политически елит дълго време имаше дилема дали трябва въобще Белград да сътрудничи с Трибунала за бивша Югославия точно заради това, че една част от него мислеше, че това е антисръбски съд, който само ще трябва да официализира западната гледната точка за конфликтите през 90-те години и да бъдат арестувани сърбите, а не и останалите актьори в тези събития. Затова сега трябва да кажа, че изглежда те са били в правото си. С точно тези си решения Хага изгуби своето реноме, а въпросът за помирението в региона е поставено под въпрос. Не виждам как това може да стане, ако сърбите са осъдени, а хърватите и косовските албанци и босненците са пуснати. Това не създава климат за помирение в региона на Западните Балкани.
Хагският трибунал показа, че може да попадне под политически натиск, за съжаление Сърбия това късно го разбра. Сред политиците в Белград имаше илюзията, че Трибуналът ще решава според правото и справедливостта. Сега обаче се вижда, че сръбските жертви нямат право на справедливост – така, както имаха останалите пострадали по време на конфликтите.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.