Интервю на Силвия Великова и Таня Величкова с д-р Ива Пушкарова
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Когато правосъдието е в криза – в криза е всичко, с което то работи, включително самата експертиза. В България реформата на съдебната експертиза и поддържането на високите нива, които са характерни за нея, е част от съдебната форма, но за съжаление не се разпознава като значима част от нея. Разчита се на професионалните общности да поддържат високо ниво на първоначална образованост и след това се разчита в самата практика те някак си да се доусъвършенстват или да успяват да подкрепят правосъдието в рамките на възможности, които не е ясно докъде се простират. Това коментира в предаването "Преди всички" д-р Ива Пушкарова – председател на Фондация за развитие на правосъдието.
В продължение на дълги години съдебната експертиза, като цяло, девалвираше в България. Всички професионални общности, които имат отношение към нея, включително магистратските, гилдиите на вещите лица, многократно поемаха различни инициативи, доколкото им позволяват позициите и възможностите, за да изразят своята тревожност от процеса на девалвация и да подкрепят с каквото могат държането на професионалното ниво на експертизата. Опасявам се, че това не се случва.
Това състояние на експертизата е комбинация от една страна от кризата в правосъдието, на което отпада капацитетът да може да поддържа изобщо високо ниво на експертиза. Второ – въпрос на криза в самото образование за голяма част от професионалните общности. Не на последно място – въпрос на доверие към правосъдието като цяло. Липсата на достатъчно доверие в правосъдието в обществото води до отказ от доверие към експертизата, коментира Пушкарова.
Правата ни като пациенти ще се обсъждат на кръгла маса в Националния институт на правосъдието. На семинара ще се коментира волята за лечение и границите на здравната свобода. В него ще участват водещи специалисти в конституционното, гражданското, наказателното право и съдебната психиатрия. Това посочи доц. Владимир Велинов – експерт по съдебна психиатрия. Той ще представи областите на психичното състояние, които биха могли да ни затруднят, когато се наложи да се вземе важно решение – менталния капацитет, интелигентността, умственото развитие и някои психични смущения. Същественото е, че не всяко психично смущение нарушава волята ни за избор и волята ни за лечение, посочи той.
В съпротивата може да се намерят две нива. Едното е видимото, но по-важно е кои са дълбоките съпротиви, а тях добрият специалист може да предположи и разпознае, докато пациентът не си дава сметка.
Моето лично убеждение е, че би било добре, ако сме по-компетентни, но такава е ситуацията – и подготовката, и стимулите за квалифициране на съдебните експерти. Има едни елементарни документи, които просто дават правото човек да се занимава с това, а никой няма грижата за поддържане квалификацията, за лицензиране, за повишаване на квалификацията, за продължаващо обучение. Всички учреждения, които подготвят специалисти, само ги подготвят – те не употребяват, не ползват ясната експертна компетентност. Единствено правосъдната система ползва компетентността на вещите лица и тяхната работа е предназначена само и единствено за целите на правосъдната система. Там е основният фактор, който би трябвало да е заинтересован от качеството на експертизата и да положи усилия за повишаването на това качество, посочи доц. Велинов.
