България се справя по-добре от предишните години по отношение на усвояването на евросредствата. Всяка следваща година успяваме значително да подобрим резултатите. Това заяви в предаването "Нещо повече" министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Той се аргументира: Договорените средства, т.е. проектите, които са изпълнени или са в режим на изпълнение, са почти 13 млрд. лв., което е 82% от цялата финансова рамка. Изплатените средства са 4 млрд. – над 25%. Имаме изключително амбициозни цели до края на годината – те не само да надминат 30%, дори да доближат 40%. Нещата с плащанията и договарянията в рамките на тази календарна година се движат по план.
Над половината от инвестиционния ресурс на държавата се дължи на европейските фондове. Ако не съществуваха или ако България не успяваше да ползва европейски пари, тя щеше да инвестира два пъти по-малко. Голяма част от най-знаковите инвестиции, които се правят, са с европейски пари, отбеляза Дончев. Той подчерта още, че в повечето случаи европейското финансиране няма алтернатива, дори това да са трудни пари.
Дончев смята, че усилията за привличане на европейско финансиране трябва да са по-големи в сектора "Земеделие": Страните, които произвеждат храни, особено храни с добро качество, след десетилетия ще бъдат толкова богати, колкото страните, които произвеждат петрол. Ние сме длъжни да използваме всеки евро цент, европейско финансиране, за да гарантираме подобни позиции на България.
Вярвам, че българският жп транспорт има бъдеще и то е много по-светло от ситуацията в момента, каза още министърът и добави: Вече имаме зелена светлина от ЕК за възможността да инвестираме в подвижен състав, т.е. да закупим още от самото начало на следващия програмен период влакове и вагони с европейски пари. Тогава по новоизградените трасета, когато имаме и нов подвижен състав, железниците ще бъдат много по-атрактивен начин за придвижване.
Томислав Дончев изказа мнение, че България ще влезе много по-подготвена в следващия програмен период от 2014 г.: Всички вече са натрупали доста опит – и държавните институции, и общините, и фирмите, и неправителствените организации. България е много по-готова и аз разчитам да започне да ползва средствата още от 2014 г., а не 2 или 3 години по-късно, както се случи в началото на този програмен период.
В Европа има смутни времена. Наивно би било да смятаме, че цялата политика по сближаване или кохезионната политика, в следствие на която идват средствата, ще остане същата, посочи той и добави, че ние трябва да полагаме усилия поне в две посоки:
На първо място, трябва да подготвим максимално добре България, т.е. да програмираме, да насочим средствата там, където са най-големите нужди – и европейските, и българските. И в същото време по най-добрия начин да участваме в този дебат, отстоявайки не само позициите на страната, но и защитавайки цялата политика по сближаване, защото често тя се оказва под натиск.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.