Представители на съдебната система приеха със спокойствие оценките в доклада на Европейската комисия за петте години реформа в системата. Присъстваха главният прокурор Борис Велчев, председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев, председателят на Върховния административен съд Георги Колев, представляващата Висшия съдебен съвет Анелия Мингова.
Силно критично мнение към доклада изрази главният инспектор Анна Караиванова. Според нея докладът на ЕК е необективен, тъй като не отразява достоверно и правилно свършеното от Инспектората на ВСС.
Чувствам се неудовлетворена от необективното отразяване на дейността на Инспектората. Знам на какво се дължи това, няма да се спирам на него, не смятам, че държавните органи трябва да бъдат въвличани в такова дребнотемие, вместо да се види голямата, основната дейност, която извършват в полза на по-добро правосъдие за българските граждани.
Анелия Мингова призна проблемите, описани в доклада, но ги нарече крайни. Според нея този ВСС е избрал над 600 ръководители в съдебната система, докато спорните назначения са няколко, но именно те са отразени в доклада.
Този доклад не цели да ни хвали. Той цели да установи какво през тези 5 години сме продължили да не успяваме да не постигаме, каза Мингова. Според нея трябва да се приема с разбиране това, че акцентът не е върху постигнатото, а върху нереформираните области и там, където ЕК констатира трайни дефекти. Тя приема с разбиране критиките, че този ВСС не е успял да се справи с проблеми като натовареността и дисциплинарната практика.
На критиката, че ВСС не е защитил независимостта на съда, Мингова отговори: Вероятно магистрати не почувстваха в достатъчна степен нашата подкрепа тогава, когато действително имаше публично изразени становища, които създаваха впечатление най-малкото за неуместност, ако не и за опит за някаква намеса. Оттам идва и усещането, че Висшият съдебен съвет не е застанал зад магистратската общност. Било е продиктувано от усещането, че е необходимо да поддържаме баланс, преценили сме, че този баланс - най-добрия начин е бил да не влизаме в открит конфликт, за да не може да се продуцира продължаването му. Очевидно Европейската комисия обаче е оценила тази пасивност в негативен план, най-вероятно поуките трябва да бъдат изведени на този фон.
Главният прокурор Борис Велчев прогнозира, че всички отправени от страна на ЕК критики по отношение на прокуратурата ще получат своите отговори до края на 2013 г., когато ще е следващият доклад. Препоръката – наследникът му да има мандат да направи реформа в държавното обвинение, Велчев коментира така:
Тя не е нова, тя е функция от препоръка, изразена в доклада от 23 юли миналата година, където също се настояваше да бъдат предприети стъпки за мащабна реформа на прокуратурата по отношение на структура, функция и организация на работа. Трябва да е ясно, че който и да е главен прокурор, той има точно такива функции за реформиране на прокуратурата, които му дава законът. По същия начин стои въпросът и с функциите на прокуратурата, те са нормативно установени.
Борис Велчев не вижда в доклада отчитането на онова, което прокуратурата е постигнала, а то е проблемът с натоварването. Той отчете, че за последните 5 години 3 пъти се е увеличил броят на осъдените за организирани престъпни групи. Велчев се съгласи, че имаме проблем с финансовите престъпления.
Докато се даваха първите оценки стана ясно, че визираната в евродоклада съдия Мирослава Тодорова, от чието уволнение ЕК изразява притеснение, вече е почти вън от съдебната система. ВАС отказа, макар и с особено мнение, да спре предварителното изпълнение на решението за дисциплинарното й уволнение и ако това решение бъде потвърдено от следващата съдебна инстанция, всички дела, някои от които знакови, ще започнат отначало.
Още по темата чуйте в звуковия файл.
