Пълна медийна свобода няма, но е важно да има свобода на съвестта по отношение на свободата на медиите. Един журналист трябва да е в състояние онова, което прави като журналистически труд, да не влиза в разрез с неговите морални и нравствени принципи. Започне ли да влиза в такъв разрез, той губи характеристиката си на журналист и се превръща в нещо съвсем друго – било PR, било проводник на някакви интереси. Това коментира в предаването "12+3" медийният анализатор Митко Новков.
Това, което много силно се забелязва в България, е засилването на корпоративния интерес в журналистиката. По някакъв начин се получава така, че икономическите интереси влияят върху поведението на медиите, добави той. Според него трябва да се диференцира свободата на словото в частните медии и свободата на словото в обществените и националните медии: Тогава ще се получат страхотни разлики, защото ще се окаже, че тези медии, които ще се броят държавни, броят се едва ли не като под политически натиск, ще се окаже, че при тях свободата на словото е по-силна отколкото при корпоративните.
София е домакин на международна дискусия на тема "Европа в медиите и медиите в Европа". Днес акцентът е върху свободата на печата. Според Орлин Спасов – директор на Фондация "Медийна демокрация", в България има десетки вестници и поне 50 телевизионни канала, което би трябвало да говори за свобода на медиите, но всъщност не е така.
Георги Лозанов пък сподели, че според него има 4 източника на финансиране на българските медии – през държавата, през аудиторията, през спонсорите и рекламодателите и през други източници. По думите му, там, където държавата финансира медиите – БНТ и БНР, има най-голям плурализъм, а преди години не е било така. Според него спонсорите и рекламодателите оказват влияние върху съдържанието. Той добави, че капиталите, които влизат в медиите, целят собственото си възпроизвеждане, което донякъде деформира картината.
Интервюто с Митко Новков, както и репортаж от кръглата маса може да чуете в звуковите файлове.
