Очакваме, че изпълнението на Националната инициатива "Работа за младите хора в България" ще окаже съществен ефект в посока на намаляване на младежката безработица. Прогнозите са ни, че към края на 2013 г. можем да я намалим до 19%. В момента тя е почти 23%. Това каза в интервю за предаването "Преди всички" заместник-социалният министър Зорница Русинова. По думите й към момента страната ни е на средноевропейско ниво по този показател. Работата ще е в 3 направления – активиране на младите хора без работа, за да могат да се регистрират в бюрата по труда, повишаване на тяхната конкурентоспособност и облекчаване достъпа до първо работно място.
Първата и най-важна стъпка е сформиране на координационно звено към министъра на труда и социалната политика, в което ще бъдат ангажирани зам.-министри от всички министерства, които имат ангажимент към изпълнението на тази инициатива, Сдружението на общините, както и социалните партньори. Ще сформираме работни групи. Целта ни е първо да популяризираме мерките, които в момента се изпълняват от националния план. Имаме подкрепата и на висшите учебни заведения, тъй като това е национален проблем, който ще има дълготраен ефект върху развитието на нашата страна, обясни Русинова.
Основният финансов ресурс за реализиране на инициативата е националният бюджет, както и Европейският социален фонд, Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".
Младежката перспектива за растеж на българския бизнес в Европа – това е темата която ще обсъжда на своето седмо заседание Съветът за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Зам.-председателят на БСК Камен Колев подчерта, че в основата на проблема е младежката безработица, а той се задълбочава заради разминаването между това, което дава образованието, и това, което очаква бизнесът. Според него в основата на образователните програми трябва да стоят професионални стандарти, стандарти за компетентности, които се очаква да притежават излизащите от съответното учебно заведение.
Председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Моника Панайотова коментира: Първо - трябва активизиране на т.нар. "триъгълник на познанието", т.е. връзката между висшето образование, научните изследвания и бизнеса. Второ – трябва да се адресират структурните проблеми на пазара на труда, т.е. завишаването на критериите за търсене на специалисти. Имаме разминаване на търсене и предлагане на специалности. Има наличие на т.нар. "функционална неграмотност" сред някои от младите хора, т.е. те имат познания в определена сфера, но те не им вършат работа на пазара на труда. Университетите трябва да гледат на студентите не само като количество, а като потенциал и ресурс за генериране на идеи и в научноизследователската дейност, и при връзката с бизнеса. Най-важното – образованието ни трябва да започне да изпреварва нуждите на бизнеса. Сега бизнесът усеща дефицит на кадри в определени сфери – или инвестира, за да се преквалифицират, или сигнализира на университетите. За целта трябва да има стратегически фокус напред.
Интервютата може да чуете в звуковите файлове.
