През 2030 година емисиите на въглероден диоксид трябва да бъдат намалени с близо 28%. За това са необходими огромни финансови ресурси, които държавата не може да осигури и трябва да се поемат от бизнеса, гражданите и различни фондове.
13,5 милиарда лева ще са необходими, за да се изпълнят всички мерки за намаляване на ефекта от бита и стопанската дейност у нас върху климата през следващите седем години. Това стана ясно след обществено обсъждане на Националния план за действие по климата за периода 2013-2020 година.
Изпълнението на програмата за ускорена газификация ще струва близо 775 млн. лв. Иванка Диловска, експерт по енергетика коментира: Ако ние не предприеме някакви промени в политиката през 2030 година друг сектор ще е победител по отношение на емисиите на парникови газове и това е секторът на транспорта. Така че всъщност енергетиката е тръгнала по един път, по който емисиите ще бъдат намалени с повече от 20% от 2020 година, но транспортът се очертава като сектора с голям потенциал да причинява емисии и трябва вниманието да се насочим натам.
От Световния фонд за дивата природа изразиха скептицизъм относно прилагането на най-ефективните мерки, защото измененията в климата не са "достатъчно състоятелна тема" на политическо равнище в България.Георги Стефанов от Световния фонд за дивата природа коментира: Положителни са секторите на горското стопанство, на земеделието, на образованието, на възобновяемите енергийни източници, на енергийната ефективност, но за съжаление в някои от секторите, като енергетиката, за България е все още много трудно да се отърси от това свое желание да развива енергетика, базирана на собствени въглища – това са ниско калорични, силно замърсявани въглища, с които ние имаме капацитет само за следващите няколко десетилетия. Повечето от нашите топлоелектрически централи са в края на своя експлоатационен живот и на практика инвестиции е едно предприятие, което е почти амортизирано, са несъстоятелни.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
