Би било прибързано българският парламент да приеме пакта на министър Симеон Дянков преди Европа да е одобрила Пакта за финансова стабилност. Това е мнението на Антоанета Приматарова – програмен директор в Центъра за либерални стратегии. Фискалният пакт беше договорен между 26 страни от Европейския съюз. Той ще се отнася само за еврозоната и ще се прилага само в страните от нея. Според документа, правилата за фискална дисциплина ще започнат да важат за страни като България едва от момента на присъединяването им към еврозоната. Дотогава те ще могат да ги прилагат на доброволна основа и неспазването им няма да води до санкции. Очаква се консултациите по споразумението да приключат до началото на март.
В предаването „Събота 150” Приматарова изказа мнение, че има преиграване с това, че страната ни е най-близо до немската позиция и че сме финансово най-дисциплинираните и затова едва ли не присъединяването на България към Финансовия пакт ще бъде нещо като влизане в клуба на отличниците. За мен беше изключително тревожно приемането на разпада на еврото и в същото време изтъкването, че сме от отличниците и ще влезем в някакъв нов пакт, каза тя.
Най-важният елемент от Пакта за финансова стабилност е съгласието на държавите-членки тези строги финансови изисквания да се впишат в конституциите на страните или в законодателство с равностойна тежест. Това отново е търсене на вратичка, за да се избегнат обвиненията за отстъпване на суверенитет. Има и изискване да се заложат и механизми за това какво става, ако изискванията бъдат нарушени. Залагането на подобни параметри означава, че се залага не само механизъм за вземане на решения, но и какви решения да се вземат. Това са елементи, които влизат в противоречие с отдавна установени принципи на конституционното устройство на демократичните държави, коментира още Приматарова.
В момента много говорим за дълговата криза, за финансовата криза на ЕС, а всъщност имаме много голяма институционална криза и криза на демокрацията както на европейско ниво, така и на национални нива, смята още тя.
Според нея желанието за този фискален пакт до крайност опъва възможностите на политически и юридически възможното. Затова, по думите й, е прекалено рано да се каже какво ще произлезе от него. Да се надяваме поне, че ще има психологически ефект на заявена воля за политика, която в бъдеще да не позволява разгръщането на такива кризи, каза тя.
Шенген като върховен приоритет на правителството влизаше малко в схемата, където правителството чака похвали и потупване по рамото от Брюксел и се разчиташе, че присъединяването към Шенгенската зона ще бъде лесно, коментира още Приматарова. Тя подчерта обаче, че всяко разширяване на Шенген е било свързано с политически напрежения.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
