На 11 декември в Националната опера и балет в София беше представена книгата на Александър Абаджиев „Елена Николай – най-великото мецосопрано на ХХ век”. Това е 68-та книга на сладкодумния музикален хроникьор, който сподели пред микрофона на „Каста дива”, че тя има 70-годишна предистория:
Моят баща беше приятел с Елена Николай. Точно когато тя пристигна в България през 1942 г., той отговаряше в тогавашното Министерство на народната просвета за културните контакти с Италия. Един от първите спектакли, които съм гледал – на 7-годишна възраст, беше именно с Елена Николай. След това през 1956 г. се получи така, че аз бях в ролята на неин паж – носех куфарчето й с нотите и дрехите от хотел „България” до Операта. Оттогава ми е останала като скъп спомен снимката на Елена Николай, която е на корицата на книгата, с автограф за мен.
През 1967-1969 г. при моите посещения в Италия Елена Николай ме разхождаше като свой стар познат, за да ми покаже в кои градчета е пяла, къде е започнала кариерата си... Заведе ме в Дома за ветерани „Джузепе Верди”, който поддържаше финансово, докато пееше, и където по-късно живя 21 години до смъртта си.
Така се получи, че аз, без концертите й в провинцията, съм бил свидетел на всички нейни репетиции и спектакли!