В националния план за борба с промените в климата ще бъде посочено и колко пари са необходими за всеки сектор от икономиката. В края на годината ще е ясно какви мерки ще бъдат предриети за намаляване на емисиите парникови газове от дейностите в енергетиката, промишлеността, транспорта, земеделието.
Увеличаването на производството на възобновяема енергия ще е свързано с анализ дали да е по-голям делът на вятърната или слънчевата енергия. Миля Димитрова, директор на дирекция в Министерството на околната среда допълни, че ще се анализира "какъв е потенциалът на България и кое е по евтино: дали да имаме вятърни, слънчеви паркове или когенерация".
За всички стъпки за намаляване на изменението на климата трябва да се отделят доста пари не само от бизнеса, държавата и общините, ще бъде засегнат финансово и всеки човек. Прогнозата на експертите е, че ще има понижение на добива от царевица с 30 процента след 30-40 години, ако не се променят агротехнологиите. Необходимо е да се използват сухоустойчиви култури, коментира Веселин Александров от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.
Прилагане на агротехнологии, например капково напояване, макар че в момента то е скъпо - това е един от начините за адаптация и тези култури да могат да се възпроизвеждат отново на същата територия, на която са били сега, каза Александров.
На въпрос дали ще изчезнат някои от горите в България, той отговори:
Не. Няма да изчезнат и ако ме питате дали ще има банани и маслини на територията на България, отговорът е "не".
По-често ще има внезапни обилни валежи, които водят до наводнения и периоди на засушаване.