Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Повишаване на минималната работна заплата може да увеличи безработицата сред неквалифицираните. Това предупреди в предаването „Преди всички” икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев във връзка с предложението на социалния министър Тотю Младенов за увеличаване на минималната заплата от април идната година от 270 на 290 лева.
Минималната работна заплата по начало е една много сериозна безсмислица, изобщо съществуването на такова нещо. Минимална работна заплата хляб на маса нe слага. Докато производителността на труда на хората, които работят на минимална работна заплата, т.е. по-ниско квалифицираните и неопитни, не расте по-бързо отколкото нараства минималната работна заплата, нейното увеличаване ще означава две неща. Първо – ще се повреди човешкият капитал на всички тези хора, защото те ще загубят и малкото работа, която имат. Сред тях, а именно по-младите и по-неквалифицираните, ще се увеличи безработицата. Това е нещо, което със сигурност следва от минималната работна заплата. Това, което по никакъв начин не следва, е повишаване на общото благосъстояние.
Работодатели, чиято работна сила е предимно доста над минималната работна заплата, биха искали тя да расте, защото това утрепва тяхната конкуренция. Това са вътрешно конкурентни истории между работодатели. Бизнесите не са едно съвкупно цяло. Те се опитват вътре да си играят игрички един с друг. Ако министърът има желание да влезе в тези игрички, те най-щастливо ще го използват, коментира Ганев.
Икономистът посочи, че за момента като цифри проектобюджетът за 2012 г. не е много по-различен от този за 2011 г. Той подчерта обаче, че бюджет реформи не прави. Единственото, за което бюджетът може да ни послужи, е като погледнем, да видим дали някъде са планирани реформи, защото те няма как да не се видят в бюджета. Реформи стават с политическа воля и със стратегия и план. Това, което се вижда в този бюджет, е пребалансиране между сектор „Сигурност” в посока на сектор „Образование, наука, култура”. Това обаче дали ще е свързано с реформи в тези сектори, предстои да видим. В сектор „Здравеопазване” първо трябва да видим промяна в правилата, в начина, по който е изграден този сектор, преди той да бъде товарен с още повече пари, защото може да реши съвсем да рухне.
Георги Ганев коментира и предвиденото сваляне на фискалния резерв от 4,5 млрд. лв. на 3 млрд. лв.: Зависи за какво е планирано да се намалява резервът, но в случая това е комбинация от две неща, което би трябвало да води до известни притеснения – това е, че от една страна, намалява резервът, от друга страна, се увеличава дългът – и двете са планирани. Това означава, че се влошава нетната позиция на българската държава през следващата година - планирано, което означава, че тя става по-податлива на натиск.
